Жозе Родригеш душ Сантуш - Kodeks 632

— Не може ли да направите един… как се казваше? Ммм… break in 179 179 „Проникване в чужд дом; взлом“ (англ.). — Б. р. ?

— Предлагате да разбием сейфа? — разсмя се Томаш, развеселен от практичния манталитет на американците. — Невъзможно, вдовицата няма да разреши.

— По дяволите вдовицата! — възкликна Молиарти. — Защо не го направите тайно?

— Нелсън, вие сте луд. Аз съм университетски преподавател, а не апаш. Ако искате да разбиете сейфа без разрешението на вдовицата, отидете на Каиш до Содре и наемете някой крадец, който ще ви свърши работа. Но не и аз.

Молиарти въздъхна от другата страна на линията.

— Okay, okay . Забравете за това. Но искам briefing 180 180 „Указания, наставления“ (англ.). — Б. р. с вас.

— Разбира се — съгласи се Томаш. Хвърли поглед към документите, разхвърляни из хола. — Искате ли да се срещнем утре?

— Да.

— В хотела ли да дойда?

— Не, не в хотела. Мислех да обядвам в ресторанта „Каза да Атия“. Знаете ли къде е?

— „Каза да Атия“? Това не е ли в крепостта Сао Жорже?

— Точно там. Ще се видим в един следобед, sharp 181 181 „Спец, познавач“ (англ. разг.). — Б. р. . Okay ?

ЗАРАДИ ПРОБЛЕМИТЕ, КОИТО МУ СЕ БЯХА СТРУПАЛИ НАПОСЛЕДЪК, Томаш беше занемарил работата и четенето на Фуко. Обаждането на Молиарти го накара да постави на първо място разрешаването на ребуса на Тошкано, което на свой ред го върна към Надзор и наказание . Беше стигнал до последните страници на книгата, така че успя да я прочете още същата вечер. Затвори книгата, но продължи да се взира в нея; чувстваше се сломен, понеже и сега, въпреки неимоверните усилия, които беше положил, за да се съсредоточи в детайлите, не беше успял да открие никаква нишка, която да го отведе до разгадаването на странния въпрос, формулиран от покойния професор. Но тъй като знаеше, че не може да се откаже, и освен това го очаква заслужена награда, ако успее да доведе изследването до благополучен край, той облече сакото и излезе от къщи; предстоеше му още много работа.

Отскочи до търговския център и се отби в книжарницата, търсейки заглавия от Мишел Фуко. Намери един екземляр от Думите и нещата и го взе, надявайки се да открие в него ключа на ребуса. Преди да отиде на касата обаче, той реши да се възползва от случая и да разгледа книжарницата; беше начин да разведри душата си, освобождавайки се макар и за минути от нервното напрежение, натрупано през последната седмица. Намери сектора с историческите книги и дълго съзерцава Историята започва в Шумер от класика Самуел Ноа Крамер; беше я чел в университета, но му се щеше да я има в библиотеката си в хола до Книгата от Дъглас Макмъртри, изданието на Гулбенкян, и до няколкото тома на История на частния живот , друга негова любима книга.

После се прехвърли при художествената литература, непостоянна негова любов, като се изключи историческия роман, към който изпитваше непрестанен интерес. Намери две книги на Амин Маалуф, които внимателно прелисти; едната беше Скалата на Таниос , а другата — Самарканд . Беше се запознал с творчеството на Малуф чрез Градините на светлината , творба, която пресъздаваше живота на Мани, мъдрецът от Месопотамия, основал манихейството. Почувства се изкушен да си купи и двата романа от ливанския автор, но успя да овладее импулса, животът му беше твърде сложен, за да си губи времето с литература. Въпреки това се позадържа, увлечен в четене и разлистване на различни издания. Пръстите му се докосваха до съвсем различни книги като Креолската нация от Жозе Едуардо Агуалуза и Панталеон и посетителките от Марио Варгас Льоса. Перуанският автор го насочи към чилийската писателка Исабел Алиенде, така че почти неусетно запрелиства Дъщерята на Фортуна . На следващия рафт погледът му бе привлечен от странно заглавие върху красива корица — Богът на дребните неща от Арундати Рой, но усмивката му се върна на лицето, когато зърна Името на розата от Умберто Еко. Страхотна книга, помисли си той, трудна, но интересна. Всъщност никой не беше успял така дълбоко да вникне в средновековния манталитет.

До класическата творба стоеше друга книга от същия автор, Махалото на Фуко . Томаш сви устни; още един клетник, обсебен от Фуко. Еко обаче бе късметлия в сравнение с него самия, помисли Томаш със заговорническа усмивка, не му се бе наложило да се мъчи с философа Мишел Фуко, а с физика Леон Фуко, безспорно по-достъпен. Доколкото си спомняше, Леон Фуко беше човекът, който през XIX век демонстрирал въртеливото движение на Земята чрез едно махало, което сега бе изложено в Музея на изкуствата и занаятите в Париж. Докато гледаше корицата, три думи привлякоха очите му. Еко, махало, Фуко . Смръщи вежди и за момент остана неподвижен, втренчен в думите, крещящи от корицата.