Жозе Родригеш душ Сантуш - Kodeks 632

Томаш се въртеше в леглото, заровил в косата си пръстите на свободната си ръка. Беше силно обезпокоен от посоката, в която бяха поели нещата.

— Но, любов моя…

Три отчетливи сигнала известиха прекъсването на връзката. Замаян, Томаш седна в леглото и се вторачи в мобилния телефон, потънал в море от мисли, страхове и терзания. И сред целия този хаос, в който се мяташе душата му, тази буря, която заплашваше да помете живота му, той отново си зададе един въпрос, на който нямаше отговор.

Как, по дяволите, Конщанса беше разбрала всичко?

ПРЕЗ СЛЕДВАЩИТЕ ДНИ ТОЙ ОТНОВО СЕ ОПИТА ДА СЕ СВЪРЖЕ с жена си, но тъщата му даде да разбере, че тя не желае да говори с него. Когато дойде събота, отиде до Сао Жоао ду Ищорил и се представи в дома на тъста си и тъща си в около три без десет. Дона Тереза, майката на Конщанса, го прие студено, както се очакваше; остави го да чака на вратата под лекия ръмеж, започнал още от сутринта, докато Маргарида се приготви. Дъщеря му засия, когато го видя, и грейна още повече, когато ѝ подари куклата с пайетите.

Обядваха в една пицария в Кашкаиш шопинг и решиха следобед да отидат на кино. Маргарида избра Toy Story 2 и на Томаш не му остана друго, освен стоически да издържи двата часа с Уди и Бъз Лайтийър. Едва вечерта, когато бяха полегнали на дивана в хола с книгата за Анита в ръце, успя да изкопчи някои новини от дъщеря си.

— Мама ти е много съ’дита, тати — потвърди Маргарида. — П‘аче, п’аче, много п’аче. Казва, че си „синковец“. — Сбърчи вежди. — Тати, какво е „синковец“?

— Някой, който не слуша.

— Ти не си ли с’ушал?

Томаш въздъхна унило.

— Не съм, дъще.

— Какво си нап’авил?

— Ами не съм си изял цялата попара.

— Ааа — възкликна малката, размишлявайки над сериозността на престъплението. — Значи си наказан?

— Точно така. Наказан съм.

— Го’кичкият. Т’ябва ’сичко да си изпапкаш.

— Така е. Какво още казва мама?

— Казва, че си „ко’ка“.

— Котка ли?

— Не, коска.

— Ааа, коцкар.

— Да, голяяям коска’. А баба ѝ каза да гово’и с адвокат, неин п’иятел.

Томаш подскочи на дивана, стана и изгледа дъщеря си разтревожен.

— Адвокат ли?

— Ами да, баба казва, че е много добър и ще те ’азнищи.

— Така ли каза?

— Да. Какво е ’азнищи?

— Нищо, дъще. А какво казва мама?

— Че ще си помисли.

Не можа нищо повече да изтръгне от Маргарида. Върна я на следващия ден следобед, оставяйки я на вратата на къщата в Сао Жоао ду Ищорил; целуна я по страната, тя не пожела втора целувка и я видя как изчезва зад вратата на дома на тъща и тъст му. Дни наред, въпреки надеждите, които таеше, не получи вести от жена си.

Но за сметка на това видя Лена по време на лекции. Темата беше изработването на пергамент и изкуството на писане в scriptoriums 177 177 Работилници в средновековните манастири, в които са били преписвани и украсявани ръкописите. — Б. р. ; Томаш беше включил и анализ на каролингския минускул и унциалното писмо, плюс някои разновидности на готическите шрифтове, в това число fraktur, textura, rotunda, cursivo и bâtarde . Шведката седна, както обичайно, в дъното на залата, по-предизвикателна от всякога. Роклята в крещящо червено, прилепнала за тялото ѝ, се отваряше в огромно деколте, откъдето напираха едрите гърди, притиснати една до друга с дълбока бразда помежду им; боеше се да погледне към нея, за да не попадне в обсега на фаталното ѝ привличане. Не размениха нито дума, но в един момент Томаш беше готов да се поддаде на изкушението и да я заговори, продължавайки разговора оттам, откъдето го бяха приключили; в крайна сметка, положението се беше променило коренно, откакто се бяха видели за последен път на Шиадо; сега той живееше сам, а младата шведка, съблазнителна, както винаги, беше на разположение. Но професорът успя да възпре инстинктите си и надви изкушението, което го връхлиташе в този момент на слабост, и остави нещата такива, каквито бяха.

Томаш прекара самотни нощи в четене на Мишел Фуко, зает с отчайващата задача да открие някаква следа към изнервящия го ребус на Тошкано. Но мислите му бързо-бързо се измъкваха от темата на Надзор и наказание и се щураха из бъркотията, в която се беше превърнал животът му, откакто Конщанса беше напуснала дома им заедно с детето. Часовете, прекарани у дома в самота, сякаш беше отшелник, оттеглил се от света, го накараха да премисли дълбоко взаимоотношенията с жена си и избора си да ѝ изневери с любовницата. Изневярата беше повече от сексуална авантюра, симптом за отчуждението, настъпило между него и Конщанса, което се дължеше навярно на разочарованието от рухването на големите очаквания относно общото им бъдеще. Плодовете на това разочарование, осъзнавано, но емоционално непреодоляно, той носеше в гърдите си като неизказана обида, като сподавен бунт, а донякъде и като отчаянието на човек, попаднал в безизходица.