Жозе Родригеш душ Сантуш - Kodeks 632

Над галериите се намираше истинската цел на Томаш.

Професорът изкачи стълбите на сградата и прекрачи Колумбовата библиотека. След като се представи и регистрира, го пуснаха да влезе. Основите на Колумбовата библиотека бяха поставени през XVI век от Ернандо Колон, който бе погребан в катедралата до Пуерта де ла Асунсион. Колекцията на малкия син на Колумб съдържала дванадесет хиляди тома, в това число книги и документи, принадлежали на баща му. Преди смъртта си Ернандо завещал ценния архив на доминиканския манастир „Сан Пабло“ в Севиля и ръкописите били съхранявани в сградата, която огражда Патио де лос Наранхос, от лявата страна на катедралата.

Книгите бяха изложени в остъклени рафтове, пръснати из няколко зали. На централните витрини се намираха книгите и документите, принадлежали на самия Христофор Колумб. Ползвайки се със специални правомощия поради специфичния характер на проучването си и препоръките от Нов лисабонски университет, както и от Фондацията за американска история, които веднага представи, Томаш успя да се добере до рафтовете, които бяха отворени само за него, и получи разрешение да направи справка в уникалните документи.

Историкът прекара следобеда, разглеждайки ценни книги и ръкописи, който преди петстотин години са принадлежали на самия Адмирал. Започна с Libro de las Profecias 164 164 „Книга на пророчествата“ (исп.). — Б. р. , която Колумб цитира надълго и нашироко в своя дневник и писма; явно откривателят на Америка е изпитвал особено възхищение към пророк Исаия, който бе най-често цитираният от всички пророци. Разгледа Imago Mundi 165 165 „Образ на света“ (лат.). — Б. р. на кардинал Пиер д’Айи, изпъстрена с бележки в полето от самия Колумб, и Naturalis Historia 166 166 „Естествена история“ (лат.). — Б. р. от Плиний, също изписана с красноречиви бележки. „Съвпадение“, помисли си изследователят; този Плиний навярно бе същият, когото Конщанса беше споменала по повод на божурите. Томаш проучи внимателно бележките, по-голяма част от които бяха нахвърляни небрежно на кастилски и португалски и само една, както изглежда, на италиански. Преди да посегне към другите книги, вниманието му беше привлечено от някакви загадъчни бележки, които откри в Historia rerum ubique gestarum 167 167 „Всеобща история с описания…“ (лат.). — Б. р. на папа Пий II. Разгледа и De consultidinibus et conditionibus orientalem regionum 168 168 „3а традициите и порядките в източните страни“ (лат.). — Б. р. от Марко Поло, както и една книга на Плутарх и няколко творби от Сенека, и един том, написан от португалския евреин Авраам Закуто, влиятелния съветник на дон Жоао II.

Излезе от Колумбовата библиотека едва привечер с приключена изследователска мисия и няколко ксерокопия в чантата. Свърна наляво и пое по Авенида де ла Конститусион до Пуерта де Херес, където се отклони към реката; продължи пеш, пресече Гуадалкивир по моста Пуенте де Сан Телмо, излезе на площад Пласа де Куба и свърна по Кале дел Бетис, живописна крайбрежна улица, на която се намираше хотелът му, „Ел Пуерто“. Остави нещата в стаята си и дълго се любува на панорамата, която се откриваше от прозореца. Виждаше се почти целият исторически квартал, откъдето бе дошъл, с Tope дел Оро отдясно, Пласа де Торос де ла Маестранса отляво и извисяващата се „Ла Хиралда“ в дъното. После Томаш приседна на крайчеца на леглото и взе телефона. Искаше да чуе Конщанса, но телефонът на жена му беше изключен. Остави съобщение и излезе на улицата.

Прекоси свободен и щастлив Кале дел Бетис, поседна в едно заведение на открито край реката с чаша бира в ръка, зареян в съзерцание на корабите, които се плъзгаха бавно по тъмното огледало на Гуадалкивир. От другата страна на реката, откъм Пасео дел Кристобал Колон, също долиташе глъч и шумът на преливащия от живот град. Прекара част от вечерта из тази колоритна улица, усвоявайки андалуското изкуство да прескача от кръчма на кръчма, докато опитваше различни tapas с manzanilla 169 169 Вид херес (исп.). — Б. р. , разбира се, за сметка на фондацията. В едно кафене отново се зачете в Надзор и наказание , търсейки следи към неподдаващия се на декодиране ребус на професор Тошкано, но просветващите светлинки по реката, носещи се по течението, и неспокойната глъч на града го убедиха да забрави за работата и да се потопи в оживения нощен живот на Севиля.

Под звездното андалуско небе градът тръпнеше в ритъма на flamenco 170 170 Популярен испански танц. — Б. р. и sevillanas 171 171 Популярен испански танц. — Б. р. . Севиля беше градът на Кармен и Дон Жуан, на танца и коридата, на бохемите и веселяците и това се усещаше най-силно тук, в Триана, квартала на tapas и на tablaos 172 172 „Сцени за фламенко“ (исп.). — Б. р. , на чувствените танци и горещите нощи. Томаш напусна крайбрежието и тръгна напосоки по улица Кале де ла Пуреса, очарован от богато украсените многоцветни фасади. Купи от магазин за туристи малка кукла с червена рокличка, изпъстрена с пайети, подаръка за Маргарида; за жена си успя да намери впечатляващ албум с репродукции на Ел Греко. С опакованите подаръци, които постави в плика с книгата на Фуко, той тръгна из Триана. Вниманието му беше привлечено от музиката и глъчката, които долитаха от оживено малко заведение. Беше tablao , шумна и задимена кръчма, където се танцуваше фламенко и въздухът се тресеше под силните акорди на китарата, дрезгавия глас на певеца по риза, бързите и отсечени потропвания на bailaoras 173 173 „Танцьори“ (исп.). — Б. р. , летящи шеметно из сцената с изпънати ръце, гъвкави движения и горда осанка във вихрен танц под страстния ритъм на flamenco , пулсиращ в аплодисментите и гръмките подвиквания olés , изтръгнати от тълпата. Върна се в „Ел Пуерто“ омаломощен и заспа секунди след като се строполи на леглото, несъблечен, захвърлил плика с подаръците и книгата на Мишел Фуко на пода.