Жозе Родригеш душ Сантуш - Kodeks 632

След обяда излезе на улицата и тръгна пеш по внушителната Пласа Вирхен де лос Рейес, зает с храносмилането. Животът тук сякаш бе спрял, хората изглеждаха спокойни и леко апатични, никой не бързаше за никъде. Мина покрай „Конвенто де ла Енкарнасион“ и като се полюбува на двореца Арсобиспал от другата страна на площада, заобиколи катедралата откъм Пласа дел Триунфо, където бяла колона със статуята на Дева Мария приветстваше оцеляването на Севиля в земетресението от 1755 година, разрушило до основи Лисабон. Стигна до ъгъла с масивната сграда на „Арчиво Хенерал де Индиас“, издигната от червеникаво-кафяви тухли, към които испанците имаха особено предпочитание; същото не можеше да се каже за Томаш, когото побиваха тръпки при вида на материала, навярно, защото му напомняше кланици и арени на кориди.

Пресече улицата и влезе в голямата катедрала откъм великолепната южна врата, изградена от дялан камък. Това беше най-голямата готическа катедрала в Европа. Още със стъпването му в храма, Томаш бе обзет от потискащо и почти злокобно усещане, сякаш се бе озовал в утробата на огромна, мрачна пещера. Когато стигна мястото, където десният трансепт пресича нефа, близо до „Пуерта де Сан Кристобал“, пред очите му се разкри едновременно зловеща и величествена гледка.

Издигнати върху пиедестал, четири статуи от полихромен бронз с лица от алабастър и разкошни тържествени роби от XV век носеха саркофаг на раменете си. Малкият ковчег, декориран с бронз и метални апликации, беше покрит с покров с герб от дясната страна, който Томаш разпозна. Беше гербът на Колумб. Надникна под саркофага и откри герба на Испания, ограден с надпис в готически стил. Обърна глава, надничайки отдолу нагоре, и прочете:

Aqui jacen los restos de Cristobal Colon desde 1796

los guardo la Habana y este sepulcro рог R. D. to

de 26 del febrero de 1891 163 163 „Тук почиват тленните останки на Христофор Колумб, съхранявани от 1796 година в Хавана след пренасянето им от Доминиканската република до 26 февруари 1891 година“ (исп.). — Б. р. .

Гробът на Колумб.

Или по-скоро мястото, където, според надписа, почиваха костите на великия мореплавател. Но Томаш знаеше, че дори и в смъртта си, откривателят на Америка си оставаше майстор на мистериите, съвършен илюзионист. Всичко започнало, когато Христофор Колумб се преместил да живее в Севиля след четирите си експедиции до Новия свят. След смъртта на своята покровителка кралица Исабел през 1504 година изпаднал в немилост пред кралския двор. И точно с цел да спечели отново благоразположението на крал Фернандо, на следващата година, вече болен и стар, Адмирала, повелителят на моретата и океана, се преместил във Валядолид. Но всичко било напразно; Колумб починал в този град на 20 май 1506 година. След като останало почти година във францискански манастир във Валядолид, тялото му било преместено в манастира „Картуха де лас Куевас“ в Севиля, с което започнали и сложните му странствания. Тридесет години по-късно било решено тленните останки на Христофор и на сина му Диого, който междувременно също се споминал, да бъдат погребани в Испаньола, поради което телата били преместени в катедралата „Санто Доминго“. Повече от двеста години по-късно, през 1795 г., Договорът от Базел постановил испанската част от острова да бъде предадена на Франция, поради което тленните останки на откривателя на Америка били преместени тържествено в катедралата в Хавана. Но през 1898 г., когато испанците загубили Куба, се наложило ново преместване, този път обратно към Севиля. Съществуваше мнение, че след толкова прехвърляния е напълно възможно да е станала грешка, вероятно в „Санто Доминго“, и тленните останки, съхранявани с такова великолепие и помпозност в катедралата в Севиля, всъщност да не принадлежат на Христофор Колумб, а на неговия първороден син, португалеца Диого Коломбо, или на някой друг.

Томаш дълго стоя до саркофага, равнодушен към съмненията на историците. В края на краищата, той засвидетелстваше своята почит като гражданин, но за него не бе трагедия, ако там не лежеше великият мореплавател; дори и да бе синът му Диого, сънародник, това беше достатъчно. Накрая обърна гръб на гроба и се отдалечи към главния кораб на храма. Бавно обходи катедралата, възхищавайки се на свода и на „Капиля Майор“, Главния параклис, защитен от огромни решетки, и се придвижи към западната врата, Пуерта де ла Асунсион. По пътя се натъкна на друг гроб; скромният саркофаг беше на другия син на Колумб, Ернандо Колон, автор на една от най-интересните книги за живота на откривателя на Америка. Заобиколи го и се отправи към лявото крило, където имаше друга врата. Прекрачи и видя бледата светлина на зимното слънце, огряващо вътрешния двор, Патио де лос Наранхос, правоъгълно пространство, в което растяха портокалови дръвчета, разположени геометрично; в средата се виждаше малък кръгъл фонтан с дълги галерии отстрани като манастирски двор. Заедно с кулата „Ла Хиралда“, представляваща преустроено минаре, дворът беше единственото, което бе оцеляло от старата джамия на сарацините, срината със земята, за да бъде издигнат готическият храм.