Жозе Родригеш душ Сантуш - Kodeks 632

Движението се възобнови и таксито последва шумната вълна от автомобили. Шофьорът, дружелюбен човек, който се представи като Матео от Калабрия, започна да разказва подробности от изпълнения си с премеждия живот на припрян, темпераментен италиански. Сред тази словесна канонада, придружена с пръски слюнка и неспирно ръкомахане, Томаш успя да разбере, че шофьорът е разведен, че има две момичета и че си търси партньорка за брачното ложе, дори и само защото обича закуска в спалнята. След което веднага сподели какво най-много обича да му сервират на вечеря. Предпочиташе супа от леща и най-вече spaghetti alla puttanesca 143 143 „Спагети по проститутски“ (итал.). — Б. р. , ястие, чието име озадачи клиента и го накара да се пита дали нямаше тук някакъв втори скрит смисъл.

— Il Palazzo Ducale — заяви минути по-късно Матео, по средата на изречението за целебните свойства на розето, като сочеше към красива антична сграда на Пиаца Матеоти, чиято фасада беше украсена с йонийски колони и високи прозорци. — Le place 144 144 „Харесва ли ви?“ (итал.). — Б. р. ?

— Si — потвърди Томаш с равнодушен поглед, съгласявайки се само за да бъде любезен.

Шофьорът на такси почти незабавно мина на чудотворните качества на бялото сухо вино и на преимуществата на menu fisso 145 145 „Фиксирано меню“ (итал.). — Б. р. от една trattoria 146 146 ,Малък ресторант, закусвалня“ (итал.). — Б. р. , където обичал да ходи, на Пиаца Кампето, малко по-назад, и в същото време осмиваше онези, които ядат само вегетарианска храна. Таксито свърна по „Салита Полайоли“ и зави наляво на „Вико Тре Ре Маджи“, където Матео сподели потиснат, че е алергичен към орехи. Докато малкият фиат се движеше по „Виа Равека“, шофьорът се съсредоточи върху алергичните ефекти върху кожата му, червени петна, които третирал с тоалетна хартия, натопена в топла вода, докато най-сетне, за голямо облекчение на Томаш, стигнаха на Пиаца Данте.

— Ecco-ti qua! 147 147 „Ето го и него“ (итал.). — Б. р. — провъзгласи Матео тържествено, спирайки на зеления светофар.

Принуден да бърза от клаксоните на автомобилите, чакащи да преминат, Томаш набързо се разплати с шофьора на таксито, който, без да се притеснява от протестите зад него, му каза довиждане с думите a più tardi ; от това обещание за скорошна среща го полазиха тръпки, прозвуча му по-скоро като заплаха.

Първоначалният му замисъл включваше кратко посещение на Пиаца Данте, колкото да хвърли поглед на това историческо място, но непрестанният словесен порой на италианеца го накара да промени плановете си, донякъде и като претекст да се отърве от ужасния таксиметров шофьор. Винаги се беше възхищавал на симпатичната експанзивност на италианците, но този наистина премина всички граници.

Две полуцилиндрични кули, изградени от камък в готически стил, свързани с мост, се издигаха внушително на площада. Това беше Порта Сопрана, източният вход към старата част на града. На върха на средновековните кули, над бойниците, се развяваха две знамена с червения кръст на свети Георги на бял фон, флагът на града. Тази insignia cruxata comunis Janue 148 148 „Флаг с кръст на Генуа“ (лат.). — Б. р. е била свидетел на славни времена, когато Генуа е властвала над Средиземно море и врагът отстъпвал само при вида на легендарния флаг; говори се, че англичаните възприели хоругвите на града, за да могат да плуват под негово покровителство. През Средновековието внушителната Порта Сопрана е била част от защитните крепостни стени на Генуа; по време на Френската революция тук е била монтирана гилотина и един от палачите живеел на върха на едната от кулите, превърната в затвор. Най-прочутият затворник, пребивавал в нея, е венецианецът Марко Поло, хвърлен там след битката при Корчула. Голямата овална порта между двете кули дава достъп до парка, чиято главна атракция са руините от галериите на стария манастир „Санта Андреа“, но вниманието на посетителя е привлечено не толкова от руините, колкото от едно друго, съседно на тях кътче.

До Порта Сопрана, сред избуяли храсталаци, има невзрачни каменни развалини, обрасли в бръшлян; напомнят на селска планинска къща, спретната и малко недодялана, с широка врата на партера и две тесни прозорчета на първия етаж. Томаш се приближи и огледа мястото. Табелка уведомяваше, че руините са затворени за посетители. Имаше метална плоча със следния надпис:

Nessuna casa hâ nome più degno qui questa.

Qui nell’abitazione paterna,