Жозе Родригеш душ Сантуш - Kodeks 632

Пресече павираната уличка и тръгна по „Руа Гарет“. Пространството беше запълнено с масички и столове, заети от небързащи за никъде клиенти, най-известният от които беше Фернанду Песоа, c плът от бронз, шапка и очила с кръгли стъкла, кръстосал крак връз крак. Томаш хвърли поглед наоколо, озъртайки се за златните коси на Лена, но не я откри. Свърна наляво към сводестата врата на кафето, над която беше написано „Бразилейра“, любимо място на стария бохемски и литературен Лисабон.

Томаш прекрачи прага на кафето и се потопи в атмосферата на двадесетте години на миналия век. „Бразилейра“ беше тясно и въздълго кафене, богато декорирано в стил ар нуво, таванът и част от стените бяха покрити с резбовано дърво с рогове на изобилието, вълнообразни форми и флорални мотиви. Подът беше на шахматни фигури в черно и бяло; в средата на резбования таван висяха няколко старинни полилея, които напомняха паяци с изящни пипала, придържащи малки свещи на връхчетата. Чувството за просторност идваше отляво, където стената бе покрита с позлатени огледала, създаващи илюзията, че кафенето е двойно по-широко. Масичките вътре в кафенето бяха опрени до дългото огромно огледало, отдясно се намираше барът, декориран с ковано желязо в стил ар нуво; бутилки с вино, гроздова ракия, уиски, бренди и ликьори, наредени една до друга, изпълваха цялата стена зад тезгяха. В дъното старинен часовник с римски цифри показваше единадесет часа.

Томаш откри две свободни места на вече заета маса, настани се с рамо до огледалото и отправи поглед към вратата. Поръча си сметанов сладкиш и чай от жасмин. Докато чакаше, надникна във вестника, който четеше седящият до него господин. Беше А Bola 139 139 Топката, спортен вестник. — Б. пр. с пространно интервю със старши треньора на „Бенфика“, пълно с обвинения срещу системата и новини за фантастични договори, които не възнамеряваше да плаща. Томаш хвърли бегъл поглед към вглъбения в четенето съсед; беше възрастен, почти оплешивял мъж, с редеещи снопчета посивяла коса зад ушите, навярно пенсионер и без съмнение фен на „Бенфика“. Келнерът се зададе с припрени и нервни движения, сякаш имаше толкова работа, че ръцете не му стигаха; идваше със закрепен на върха на пръстите поднос, върху който имаше малък метален чайник, чаша, чинийка със сметанов сладкиш, две пликчета със захар и едно с канела и сметката; всичко това бе наредено на масата с професионална сръчност. Томаш плати и келнерът, кимайки леко с глава, сякаш се изпари.

Докато чакаше, Томаш извади мобилния си телефон от джоба и избра номера на Нелсън Молиарти. Американецът се обади със сънен глас, явно телефонното позвъняване му беше подействало като будилник. След обичайната размяна на поздравления, Томаш му съобщи, че се налага да пътува; посоката, в която се бе насочило проучването му, изискваше обстойна проверка. Нелсън се заинтересува накъде водят следите, но Томаш се въздържа от подробности под претекст, че предпочита да говори с факти, а в момента разполага само с предположения. Макар и резервиран отначало, американецът му даде съгласието си и му отпусна необходимите средства за мисията; все пак ставаше въпрос за проучване, на което фондацията твърде много залагаше. Веднага след това, осигурил си свобода за действие, Томаш се обади на туристическата агенция да направи резервация за полетите и хотелите.

УСЕТИ, ЧЕ ЛЕНА ТОКУ-ЩО БЕШЕ ВЛЯЗЛА, по това, че главите на всички се обърнаха едновременно към вратата, сякаш изпълняваха негласна заповед. Тя беше с тясна черна рокля от ликра, с дължина над коляното и ярка жълта лента, опасваща талията ѝ; стройните ѝ крака бяха обути в тъмносиви фини чорапи и лъскави черни обувки, чиито токчета подчертаваха извивките на изваяното ѝ като статуя тяло. Носеше големи бутикови пликове, които пусна в краката на стола, докато се навеждаше да целуне Томаш.

— Неj — поздрави. — Извинявай, че закъснях, ходих на покупки.

— Няма значение.

Томаш знаеше, че Шиадо беше изкушение за много жени с марковите си магазини и модни бутици, които привличаха клиентела и внасяха оживление из стръмните павирани улички в старата част на града.

— Уф! — възкликна тя, отмятайки назад русите си коси. — Страшно се изморих, а денят тепърва започва.

— Много неща ли напазарува?

Тя се наведе и взе един от опрените на стола пликове.

— Взех някои неща — потвърди тя. Отвори плика и му показа крайчеца на червено дантелено бельо. — Харесва ли ти?