Жозе Родригеш душ Сантуш - Kodeks 632

— Остави поговорките настрана.

Лена се надвеси над масата и сграбчи ръцете му.

— Кажи ми какво мога да направя за теб, за да се почувстваш по-добре? Искаш ли повече свободно пространство? Искаш ли повече секс? Какво искаш?

Томаш недоумяваше защо шведката се беше вкопчила така във връзката им. Беше си представял, че когато се почувства отблъсната, ще напусне гневно кафенето и случаят щеше да бъде приключен. Но не стана така.

— Лена, аз не мога да бъда с две жени едновременно. Чувствам се подъл. Обичам ясните, еднозначни ситуации, а животът ми сега е всичко друго, но не и това. Много те харесвам, ти си невероятно момиче, но обичам и семейството си, жена ми и дъщеря ми са много важни за мен. Когато ме попита преди няколко дни дали правя любов с жена ми, нещо в мен се пречупи, не мога да го обясня. До този момент бях заслепен от теб, но от мига, в който ми зададе този въпрос, дойдох на себе си и започнах да си задавам въпроси за връзката ни. Сякаш неволно натисна някакъв невидим електрически ключ и лампите светнаха; едва сега започнах да виждам ясно онова, което преди само слепешката опипвах. Тази светлина ме върна към действителността и събуди ред въпроси, които започнах да си задавам. Всъщност съвестта ми заговори.

— Какви въпроси?

— Важни. — Огледа се наоколо, сякаш очакваше някой или нещо да му подскаже отговорите. — Питам се например какво ме накара да изложа на опасност семейния си живот? В името на какво? Защо върша това? Струва ли си наистина? В крайна сметка трябва да застана лице в лице с проблемите, с които животът ме среща, а не да бягам от тях. Смятам, че е по-добре първо да разреша собствените си проблеми. Трябва да дам втори шанс на брака си, дължа го на жена си и на дъщеря си. Ако всичко потръгне добре, чудесно. Ако не върви, ще трябва да опитам по друг начин. Но не е справедливо, не е честно да ви мамя и двете. Няма да го допусна.

— С една дума, изоставяш ме. Така ли?

— Няма смисъл да драматизираме. Аз съм женен и трябва да се грижа за семейството си. Ти си млада, неомъжена и много красива. Както ти самата каза, достатъчно е само да вдигнеш пръстчето си и можеш да имаш всички мъже, които пожелаеш. Затова нека не усложняваме нещата. Всеки ще си върви по пътя и ще си останем приятели.

Момичето поклати глава обезсърчено.

— Не мога да повярвам.

Томаш я погледна и си помисли, че оттук нататък щеше само да се повтаря. Вече беше взел решение и беше казал каквото имаше да казва. След като изчака още малко, стана и подаде ръка на Лена. Шведката погледна ръката му, все още смаяна и съкрушена, и не отговори на жеста му. Той неловко прибра ръката си и се обърна към вратата.

— Ще се видим във факултета — каза той вместо довиждане.

Лена го проследи с очи.

— Рано сутрин петел пее — процеди тя през зъби, — по здрач в ноктите на сокола е.

Но Томаш вече беше излязъл от кафе „Бразилейра“ и изкачваше забързано улица „Гарет“ по посока на площад Луиш де Камоеш.

СПОКОЙНИТЕ ВОДИ НА СРЕДИЗЕМНО МОРЕ ИСКРЯХА КРИСТАЛНИ под ослепителния блясък на уринното слънце. Старият фар на Порто Антико се извисяваше над синята огледална повърхност на залива и белите платноходки, закотвени на кея; Лантерна стоеше строго на вратата на залива с мисията да охранява това очарователно кътче на Лигурийско море. Стръмните скатове на Апенините ограждаха брега, бдейки над редиците с къщички, накацали в ниското покрай полите на планината.

Таксито свърна надясно и потъна във вътрешния лабиринт на древния град, криволичейки из плетеницата от тесни и оживени улички на Генуа.

— La Piazza Acquaverde 140 140 „Площад Акваверде“ (итал.). — Б. р. — съобщи таксиметровият шофьор, който не преставаше да говори, докато излизаха на площада. Махна с ръка към огромен паметник с човешка фигура на върха. — Questo е Cristoforo Colombo 141 141 „Това е Христофор Колумб“ (итал.). — Б. р. .

Задръстването ги принуждаваше да спират. Томаш надникна през прозореца и видя статуята на Колумб, стъпил високо горе, с дълги развети коси, облечен в испански табард и дълго отворено наметало, с ръка върху котвата, от дясната му страна имаше коленичила индианка. Четири други фигури бяха поставени долу, на малки пиедестали; сред тях бяха вмъкнати барелефи, изобразяващи сцени из живота на мореплавателя. На постамента на паметника, над венци от цветя, се четеше посвещението: A Cristoforo Colombo, La Patria 142 142 „На Христофор Колумб, от родината“ (итал.). — Б. р. .