Жозе Родригеш душ Сантуш - Kodeks 632

Cristoforo Colombo trascorse l’infanzia e

la prima giovinezza 149 149 „Няма дом с по-достойно име. Тук, в бащината си къща, Христофор Колумб прекара детството и юношеството си“ (итал.). — Б. р. .

Това беше номер тридесет и седем на старата „Вико Дирито ди Понтичело“, мястото, където, според една стара книга с ведомости и друг документ от архивите на Ватиканската апостолическа библиотека, между 1455 и 1470 година е живял Доминик Колумб със семейството си, включващо децата Бартоломео, Якоб и Христофор. В този дом Христофор Колумб бе преживял своите детски и младежки години.

Автобус спря до тротоара и изсипа тълпа японски туристи. Посетителите се стекоха към руините, въоръжени с фотоапарати и видеокамери и се натрупаха пред вратата. Японец даваше инструкции с висок глас, явно беше водачът на групата.

— Non mi piace questo 150 150 „Не ми харесва това“ (итал.). — Б. р. — обърна се един италианец към Томаш със заговорнически вид, докато наблюдаваше множеството от ентусиазирани туристи, спорещи за педя земя за снимка.

— Mi scusi — извини се Томаш. — Non parlo italiano. Parla lei inglese? 151 151 „Извинете ме. Не говоря италиански. Говорите ли английски?“ (итал.). — Б. р.

— O, извинете — каза италианецът вече на английски. — Американец ли сте?

— Не, португалец.

Италианецът направи учудена физиономия.

— Португалец?

— Да. Какво казвахте?

— Ммм… нищо особено.

— Кажете, моля ви.

Човекът се поколеба.

— Ами… не ми харесва, че лъжем туристите по този начин.

— Как по-точно?

Италианецът се огледа, сниши глас, придавайки му заговорнически тон.

— Тази къща има очарователна атмосфера. Но вероятно Колумб никога не е живял тук.

— О, наистина ли?

— Просто туристическа атракция и нищо повече — сподели италианецът. — Къщата е от времето на Колумб, несъмнено, но нищо не ни гарантира, че именно това е сградата, спомената в документите. Знае се, че Доминик Колумб, бащата на Христофор, е бил дал под наем на монаси една къща до Порта Сопрана. По онова време наоколо е имало много къщи, така че не може да се разбере коя точно е била истинската. Избрали са тази, както са могли да изберат и всяка друга от района.

— Значи всичко това си е чиста измама.

Човекът махна неопределено с ръка и сви устни.

— Да кажем, че нещата са били улеснени малко, разбирате ли? Всичко е заради туризма, а и заради претенциите, че Колумб е родом от Генуа. — Вдигна показалец и придоби сериозно изражение, сякаш смяташе да отправи някакво предупреждение. — Което всъщност е истина. Христофор Колумб е бил генуезец, това е доказано научно и не подлежи на съмнение.

Томаш се усмихна. Би се учудил, ако срещнеше някой ден генуезец, който да твърди обратното.

— Да — съгласи се снизходително. — А къщата?

Италианецът сведе глава, сякаш правеше отстъпка.

— Наистина, малко вероятно е тук да се е помещавал истинският дом на Колумб…

Движението беше натоварено и Томаш реши да хване друго такси, но не намери нито едно свободно. Реши да се разходи към Пиаца Матеоти с надеждата да хване някакъв транспорт до Архива, който смяташе да посети, и свърна по „Виа ди Порта Сопрана“. Насред пътя усети, че е гладен и се отби да обядва в ресторант с подходящо име — „Ла Кантина ди Коломбо“ 152 152 „Кръчмата на Колумб“ (итал.). — Б. р. . Реши да се поотпусне за сметка на фондацията. За предястие си поръча макарони със сос от задушен заек по лигурийски; после се нахвърли на едно телешко филе на скара със салатен сос с балсамов оцет от Модена; завърши с десерт мечта — шоколад „Домори“. Всичко това, полято с червено лигурийско вино, Rossese de Dolceacqua 1999 Giuncheo с плодов вкус, гарнирано с misto formaggi con confetture , една невероятна селекция от сирена с мармалад.

Прекара следобеда затворен в читалнята на Колумбовата зала на Archivio di Stato di Genova 153 153 Централен архив на Генуа (итал.). — Б. р. , помещаващ се в прекрасна бяла сграда, малък ренесансов дворец на „Санто Игнацио“, разположен насред Пиаца Санта Мария ин виа Лата. Точно тук се намираше Archivio dei Banco di San Giorgio , или Archivio Notarile 154 154 Архив на банка „Сан Джорджо“, или Нотариален архив (итал.). — Б. р. , който Томаш най-търпеливо прегледа. Прекара часове, разглеждайки микрофилми и прелиствайки част от сто осемдесет и осемте документа от Генуа и Савоя, датиращи от 1429 до 1494 година, както и някои с по-късна дата, като непрекъснато си водеше бележки. В пет и половина следобед служителите от архива му съобщиха, че трябва да затварят, и Томаш се видя принуден да прекъсне работата си.