Жозе Родригеш душ Сантуш - Kodeks 632

Тази вечер се разходи по Пиаца деле Ербе, където се отби в хубава книжарница със стари ръкописи и пи една бира в бар „Берто“. После се запъти към магазинчетата близо до „Порто Антико“, прескачайки от кръчмичка на кръчмичка, опитвайки ястия и напитки от цял свят, включително ароматен тайландски ориз, гръцко узо и марокански кускус. Вечерта се обади на Конщанса от хотел „Бристол Палас“, където се беше настанил. Жена му продължаваше да се безпокои откъде ще намерят специален педагог за дъщеря им, но засега не виждаха решение на проблема. После Маргарида грабна слушалката и успя да изтръгне от баща си обещанието, че ще ѝ донесе плачеща кукла за подарък.

Още в ранни зори на следващия ден Томаш заседна отново в Колумбовата зала на Archivio di Stato di Genova . Този път ce съсредоточи върху два огромни тома, първият от които беше на италиански, а другият съдържаше същите текстове на английски и немски. Двутомникът, озаглавен Colombo , беше публикуван през 1932 година и се смяташе за последната дума на Scuola Genovese 155 155 Генуезка школа. — Б. р. . Той съдържаше факсимилета на избрани документи, публикувани през годините, започващи с текстове от 1614 година на Джероламо Бордони и завършващи с документа Асерето от 1904 година. Томаш си води подробни записки и направи копия на най-важните текстове. После хвърли един поглед на Nuova Raccolta Colombiana 156 156 „Нов Колумбов сборник“ (итал.). — Б. р. , докато най-накрая, към четири следобед, доволен, върна двата огромни тома. Бе приключил с работата тук и сега го очакваше ново пътуване до друго място и други архиви.

Огромната мавърска кула, издигаща се право нагоре като зъбер, разкъсващ дълбоката синева, хвърляше защитна сянка над каретите, дърпани от коне, спрели на Пласа Вирхен де лос Рейес. Томаш се беше облегнал на портокалово дърво на улица „Матеос Гаго“ и гледаше към малката бронзова фигура на върха на кулата „Ла Хиралда“, която се извисяваше над катедралата и над целия Барио де Санта Крус, стария еврейски квартал, прилепен към Ел Аренал на левия бряг на Гуадалкивир. Това беше живописна част от града с чисти бели улички и пъстри дворове, прозорци с решетки и весели градини с румолящи шадравани сред жасмин и бугенвилии, и внушителни паметници, свидетелство за величието на отминали времена, когато тук са прииждали огромните богатства на Америка.

Томаш, който току-що беше пристигнал в Севиля, усещаше глад и реши да влезе в най-близкия ресторант, който се казваше Бар „Хиралда“. Имаше чувството, че е влязъл в накой арабски souq 157 157 Покрит пазар в арабските страни. — Б. р. ; ресторантът беше украсен със сводове и арабески в мавритански стил. Седна на една свободна маса и помоли за менюто.

— Това някога са били бани, господине — поясни келнерът, слаб мъж с мазна кожа, небръснат и с гъст черен мустак, заговаряйки го на портуньол 158 158 Разговорен език, който се говори по границите на ареалите на разпространение на испанския и португалския език. — Б. р. . Показа му с очи менюто и се предаде на родния си кастилски. — Какво ще поръчате?

Томаш затвори книгата с менюто. Нищо не му хареса.

— Какво ще ми препоръчате?

— Обичате ли tapas 159 159 Тапас — вид хапки, които се ядат между обяда и вечерята. — Б. р. !

— Не е лошо. Донесете ми.

— Добре. С херес 160 160 Испанско качествено вино. — Б. р. ли?

— Не е ли по-добре с червено вино?

— Хересът е по-подходящ за тапас, господине.

— Добре, нека да е херес.

За десетина минути масата се напълни с чинийки и чаша отлежал херес, който искреше със златисти отблясъци. Келнерът поясни, че именно съчетанието между хапките и чашата с вино е в основата на андалуския специалитет. Както изглежда, всичко започнало от стария навик да се поставя чинийка върху чашата с херес, за да се похлупи, tapar . С времето започнали да слагат в чинийката маслини или кашкавал, а впоследствие се прибавяли и други хапки. И така неусетно андалусците създали днешните хапки, които представляват пищна картинка от цветове и вкусове, както можеше да се увери португалският гост.

Томаш прекара половин час, похапвайки от мезетата в чинийките, омитайки ги една по една. Несъмненено, мислеше си той, докато се наслаждаваше на всяко парченце от деликатесите на масата, да пътешества беше едно от най-хубавите неща, които можеха да се случат на човек, още повече ако е за сметка на друг; човек се измъкваше от рутината, виждаше нови неща, вкусваше насладите на живота. Нима можеше да има нещо по-приятно от това? Настанил се удобно в Бар „Хиралда“, Томаш опита миди в сос от печен на скара чесън, бяло вино, зехтин, лимонов сок и магданоз; но смесицата от лангуста, рак и скариди със сос винегрет с лук и червени чушки, не му отстъпваше по нищо, както и рибният микс с мариновани зеленчуци, варени яйца, скариди и маслини на шиш; към това се добавяше испанска шунка, кюфтенца, пикантни картофи, салата от печени червени чушки, пържена риба, които опустоши заедно с популярното queso manchego 161 161 Вид овче сирене от областта Кастилия-Ла Манча. — Б. р. и хляб. Реши да приключи с churros 162 162 Пържени сладки и солени тестени изделия от рода на поничките. — Б. р. , поръсени със захар. След десерта прецени, че трябва да поработи — едно силно колумбийско кафе.