Жозе Родригеш душ Сантуш - Kodeks 632

На сутринта се върна в Барио де Санта Крус и се запъти към Главния архив на Индиите. Сградата в брик, с балюстрада на терасата, беше почти петстотингодишна. Първоначално била използвана като lonja , борса, където търговците въртели своя бизнес. Но от XVIII век насам започнали да събират на това място всички документи, свързани с Новия свят. Натрупани били над осемдесет милиона страници ръкописи и осем хиляди географски карти и рисунки, отделно кореспонденцията на Кортес, Сервантес, Фелипе II и други. Томаш се интересуваше тъкмо от един от онези „други“.

Португалският изследовател прекара цялата сутрин, заровен в писмата на Христофор Колумб, които откри в архива. Не можа да стигне до някои, поради въведената система на ограничен достъп. Томаш се опита да убеди служителите да му разрешат да види оригиналите, но те не отстъпиха нито пред препоръките от Нов лисабонски университет, нито пред тези на Фондацията за американска история; необходимо било да отправи официална молба и да изчака отговора, който щял да дойде след няколко дни. Ето защо ученият трябваше да се задоволи с микрофилмите и факсимилетата на тези писма, на които направи ксерокопия. Но интересът му не се ограничи само с кореспонденцията на Колумб; той откри и нотариално завереното копие на Instituciόn de Mayorazgo 174 174 „Установяване на майорат“ (исп.) — право на наследяване според възрастта; правото на първородния син. — Б. р. , основен документ от завещанието, който също се съхраняваше тук.

Приключи с проучването в Главния архив на Индиите съвсем навреме, за да може да похапне, преди да хване самолета в три следобед. Омете набързо една чудна супа cachorrecas с риба, миди и кора от горчив портокал, след което опита fideos a la malagueca 175 175 Макарони „Малага“. — Б. р. , полети с montilla 176 176 Вино, подобно на херес. — Б. р. , в едно ресторантче на Кале Ромеро Мурубе. Наложи се да хване такси и на бегом да си изнесе багажа от хотела, да плати сметката и най-сетне да се отправи към летището. Настанен на задната седалка в колата и облекчен, че е приключил утринния маратон, той избра номера на Конщанса, но отново попадна на включена гласова поща.

Беше десет вечерта, когато пъхна ключа в бравата. Беше изморен и искаше да се изкъпе, да вечеря и да си легне. Завъртя ключа, бравата щракна и вратата се отвори. Томаш си влезе вкъщи, оставяйки тежкия куфар до шкафа.

— Момичета, пристигнах! — съобщи той, с куклата с червената рокличка с пайетите в една ръка и книгата на Ел Греко — в другата, готов да връчи подаръците.

Апартаментът продължаваше да тъне в мрак, което му се стори странно. Запали лампите и установи, че всичко беше чисто и подредено, но нямаше никого.

— Момичета! — извика пак в недоумение. — Къде сте?

Погледна часовника и реши, че сигурно са си легнали; беше рано, но понякога се струпваше много работа, умората надделяваше и сънят идваше по това време. С няколко широки крачки прекоси малкия апартамент, като се стараеше да не вдига шум и надникна през вратите, но се оказа, че нито в спалнята, нито в стаята на дъщеря му има жива душа. Остави чантата върху леглото и се огледа наоколо, надявайки се да види някакъв знак. Къде ли са отишли двете? Беше напълно озадачен. Да не би да се е случило нещо? Не знаеше какво да предприеме. Можеше да се обади на мобилния на Конщанса, но минути преди това отново бе изслушал стандартното съобщение на гласовата поща. Какво да прави?

Излезе от стаята и се отправи към кухнята; гонеше го кучешки глад, защото не понасяше готовите храни в самолетите. Реши, че на пълен стомах ще прецени по-добре как да постъпи. Може би трябваше да изчака, рано или късно щяха да се появят. Когато минаваше през антрето на път за кухнята, вниманието му бе привлечено от вазата върху шкафа. В нея имаше жълти и бледорозови цветя, които надничаха изпод дълги превити клонки, ведно с други, също жълти, наподобяващи рози, чиито цветове се открояваха изящно сред зеления букет от листа. Полюбува се за момент на цветята; приближи се и вдъхна аромата им, сториха му се свежи. Поколеба се за миг, обмисляйки една възможност, която току-що му беше хрумнала. Колкото повече мислеше, толкова по-убеден беше, че трябва да я провери. Реши да промени посоката и вместо към кухнята, се отправи към хола.

Вазите и тук бяха пълни със същите цветя. На масата видя бележка. Взе я и я разгледа; беше фактура от цветарския магазин, в която се споменаваше за рози и дигиталис. Дълго стоя умислен. После, с бележката от цветарския магазин, се обърна към библиотеката, прегледа заглавията и взе една книга от най-високия рафт. Беше Езикът на цветята , предпочитана от Конщанса книга. Отвори томчето на последните страници и направи справка в съдържанието, като търсеше д, дигиталис . Намери го. Според книгата цветето символизираше неискреност и егоизъм. Вдигна стреснато глава. Дали не беше някакво послание? С поривисто, припряно и неконтролирано движение, стигащо почти до паника, прелисти отново страниците, докато откри р. Намери рози и веднага попадна на жълти рози. Пръстът му застина върху символичното значение.