Жозе Родригеш душ Сантуш - Kodeks 632

— Не сега, лакомнико — скара му се тя. — Ако се държиш добре, мама после ще ти даде бибата. — Залепи показалец на носа му поучително. — Но само ако слушаш…

— Ох, дай ми само да опитам…

— Не. — Тръгна по коридора, поклащайки бедра, за да го провокира. Погледна назад лукаво и се усмихна. — Не може да получиш всичко веднага. Както обичаме да казваме в Швеция, спомняме си забранената целувка, забравяме за позволените.

Настаниха се на дивана до радиатора в хола. Лена беше направила липов чай, който димеше в чайника, и беше сервирала традиционните джинджифилови шведски бисквити в чиния до чашите, на поднос; Томаш отпи от чая и опита една от кафявите бисквитен.

— Вкусни са — отбеляза одобрително, наслаждавайки се на сладкия и остър вкус на джинджифиловата бисквита.

Лена надникна в найлоновия плик.

— Пак ли си носиш Фуко?

Професорът се наведе и извади една книга.

— Пак — потвърди той. — Но вече не е Думите и нещата . — Показа ѝ корицата на новата книга, озаглавена Надзор и наказание . — Това е бразилският превод на Surveiller et punir. Представи си, в Португалия още не са издали тази книга.

— А другата? Свърши ли я вече?

— Да.

— И?

Томаш сви рамене примирено.

— Нищо не намерих. — Остави книгата в скута си и отвори първата страница, дъвчейки още бисквитката. — Да видим какво ще излезе оттук.

Навярно тук се събираха интересите им, помисли си Томаш. Като се изключеше сексът, разбира се. Дори и да не обръщаха внимание на едни и същи неща, що се отнасяше до проучването върху Тошкано, интересът им беше общ и шведката се оказа много полезна; задаваше въпроси, ангажираше се с работата, помагаше му с изследването, разпитваше колеги, които учеха философия, търсеше да се хване за нещо, което би му помогнало да разгадае ребуса, донесе му и книги за Мишел Фуко, надявайки се да изскочи някоя пропусната следа. По този начин до него стигнаха The Cambridge Companion to Foucault 133 133 „Кеймбриджки пътеводител за Фуко“ (англ.). — Б. р. от Гътинг, както и Essential Works of Foucault 134 134 „Избрани съчинения на Фуко“ (англ.). — Б. р. от Рабинов, и The Lives of Michel Foucault 135 135 „Животът на Мишел Фуко“ (англ.). — Б. р. от Мейси. Всеотдайността на любовницата му стигна дотам, че реши да прочете История на лудостта в класическата епоха , търсейки непрестанно числото 545 или думи, препращащи към ребуса, който го измъчваше.

— Всички луди са братя — отбеляза тя, докато отваряше книгата до Томаш.

— Какво? — попита той, вдигайки очи от Надзор и наказание.

— Друга шведска поговорка — поясни Лена. Посочи томчето е История на лудостта в класическата епоха и повтори поговорката. — Всички луди са братя.

С подострен молив в ръка Томаш отново се съсредоточи върху книгата, абстрахирайки се от света наоколо. Но задълбоченото четене не продължи дълго. Изпита истински потрес, пребледня и дори прекъсна четенето, понеже му се повдигаше; никога не беше чел нещо толкова жестоко и свирепо в най-чистия му вид.

— Какво има? — попита Лена, притеснена от реакцията му.

— Това е ужасно — каза той с широко отворени очи.

— Кое?

— Тази история в началото на книгата.

— Каква история? — Лена се надигна да види книгата. — Разкажи ми.

Томаш се засмя и поклати глава.

— Не знам дали ще искаш да чуеш това…

— Разбира се, че искам — настоя шведката категорично. — Хайде, разказвай.

— Виж, няма да ти хареса.

— Хайде стига. Разказвай.

Той отново отвори книгата, без да откъсва поглед от любовницата си.

— Предупредих те, дано не съжаляваш. — Наведе очи към първите думи от текста. — Това е документ, който описва публичната екзекуция на Робер Дамиен, фанатик, опитал се да убие Луи XV във Версай през 1757 година. Екзекуцията била изпълнена от група палачи начело с някой си Самсон. Осъденият бил притиснат с клещи за гърдите, ръцете, бедрата и прасците. Дясната ръка, държаща ножа на престъплението, била изгорена със сяра, а приклещените части били залети с разтопено олово, вряло олио, разтопен катран, восък и сяра. Накрая тялото било разчекнато от четири коня. Екзекуцията е подробно описана от полицейския комисар Бутон, който е присъствал на всичко това. — Пак я погледна. — Сигурна ли си, че искаш да чуеш всичко това?

— Не — отговори Лена, издърпвайки книгата от ръцете му.

— Но аз… Трябва да го прочета…

— После ще го прочетеш.

Момичето се приближи до уредбата и сложи компактдиск; гласът на Боно изпълни апартамента с мелодията на Joshua Tree 136 136 „Дървото на Джошуа“ (англ.). — Б. р. . Размениха си заговорнически усмивки, все по-предизвикателни, сладострастни и откровено похотливи. Когато привършиха с чая и бисквитите, Лена подреди подноса и разкопчавайки якичката, му съобщи, че идва десертът. Съблече копринената рокля и се надвеси над Томаш; белоснежната ѝ кожа потръпваше от възбуда, топла и жадуваща неговата плът. Професорът я облада там, на дивана, сред книгите на Фуко, нахвърляни на пода, които може би разкриваха тайната, която професор Тошкано се беше потрудил да скрие. Сексът беше бурен, както обикновено, без думи, само викове и стенания, докато накрая достигнаха освобождаващата експлозия. Ураганът стихна и двамата останаха да лежат на дивана, изчерпани, изпразнени, отпуснати и наситени, обзети от наслада и опиянение от сластния шемет на удоволствието. Лена се протегна мързеливо, после се опря на лакът и се наведе над Томаш, полюшвайки едрите си гърди с розови зърна.