Жозе Родригеш душ Сантуш - Kodeks 632

— Нека да изясним нещо — помоли Молиарти. — Можете ли да гарантирате, че професор Тошкано не е посветил почти никакво време на откриването на Бразилия?

— Работил е по темата, за която е бил нает, в началото на проекта, сигурен съм в това. Но в хода на проучвателната работа навярно се е натъкнал на някакъв документ, който го е отклонил от първоначалния план.

— Какъв документ

— Нямам представа.

Молиарти поклати глава.

— Son of a bitch ! 183 183 „Кучи син“ (англ.). — Б. р. — изпсува тихо. — Значи наистина ни е мамил през цялото време.

Американецът замълча. Томаш остана притихнал, изчаквайки събеседникът му да се успокои. Сервитьорът се появи с предястията, foie gras sauté 184 184 „Гьши дроб соте“ (фр.). — Б. р. c пияна круша и цикория за американеца и козе сирене със захаросани домати cherry 185 185 Вид малки домати. — Б. р. , карамелизирана ябълка с мед и риган за госта. Изисканият вид на hors d’oeuvre 186 186 „Ордьовър“ (фр.). — Б. р. помогна на Молиарти да се успокои.

— Да продължа ли? — попита Томаш веднага след като сервитьорът се оттегли.

— Да. Go on 187 187 „Продължавайте“ (англ.). — Б. р. . — Взе вилицата и нетърпеливо посегна към foie gras sauté . — Добър апетит.

— Благодаря — каза португалецът и опита карамелизираната ябълка. — Да видим какви документи свързват Колумб с Генуа. — Наведе се и извади един лист от чантата, която стоеше опряна до едно от крачетата на масата. — Това е ксерокопие на писмо сто и тридесет, изпратено от помощник-архиепископа на Гранада Пиетро Мартире д’Ангиера от Милано до граф Джовани Боромео на 14 май 1493 г. — Подаде листа на американеца. — Прочетете, моля.

Молиарти взе листа, разгледа го набързо и го върна.

— Том, извинявайте, но не разбирам латински.

— Извинете. — Португалецът посочи едно изречение в копието. — Тук се казва следното: Redita ab Antipodibus ocidinis Christopherus Colonus, quidam vir ligur.

— Какво ще рече това?

— Че от западните краища е пристигнал някой си Кристофорус Колонус, лигуриец. — Извади втори лист от чантата. — А в едно друго послание, изпратено до италианския кардинал Асканио, писмо сто четиридесет и две, споменава Колумб като Colonus ille novi orbis repertor , тоест „Колонус, откривателят на Новия свят“. — Вдигна пръст. — Забележете, Ангиера го нарича Колонус, а не Колумб.

— Къде са тези писма?

— Публикувани са през 1511 г. от германеца Якоб Корумбергер със заглавие Legatio Babilonica и са преиздадени през 1516 г. от Арналди Гуилелми, миланец, в книгата му De Orbe novo decades , разказ за историята на Кастилия, пълен с грешки.

— Но вие сте видели оригиналните писма, нали?

— Не, мисля, че не са оцелели.

— В такъв случай онези, които са ги публикували в сборниците, може да са сгрешили името на Колумб.

Томаш поклати глава утвърдително, докато лакомо поглъщаше остатъка от козето сирене.

— Поради липса на оригиналните текстове този въпрос е съвсем основателен. Всъщност същият въпрос възниква и при документите, свързани с произхода на Колумб. Не можем да знаем доколко копистите са били стриктни при преписването на документите, не знаем и дали не са били правени опити за присвояване на националната принадлежност на откривателя чрез публикуване на фалшифицирани документи, в които са били променени ключови моменти от съдържанието. Както знаете, понякога е достатъчно да се промени само една запетая, за да се промени изцяло смисълът на текста. Като се има предвид, че нашият източник не са оригиналните писма на Ангиера, а копия от 1511 и 1516 година, би трябвало да допуснем, че е възможно името да е било подправено. Но това, което е валидно за името, е валидно и за произхода на Колумб. Ангиера е предполагал, че е от Лигурия, но дали копистите правилно са предали произхода на откривателя на Америка?

— Този Ангиера познавал ли е лично Колумб?

— Някои историци смятат, че е така, но истината е, че в писмо сто и тридесет той споменава мореплавателя като „някой си Кристофорус Колонус“. Ако говорим за друг човек, наричайки го „някой си“, се подразбира, че поне до този момент не го познаваме лично, нали?

— Така е — съгласи се Молиарти, докато приключваше с foie gras sauté . — Нека да допуснем, че съществуват неясноти относно достоверността на текста на този там Ангиера. Но предполагам, че има и други документи, които свързват Колумб с Генуа?

— Има, да — усмихна се Томаш. — Друг италианец, венецианецът Анджело Тревизано, изпратил през 1501 година на един свой земляк превода на италиански на първото издание на De orbe novo decades от Ангиера, където споменава за приятелството между Ангиера и Christophoro Colombo zenoveze , установявайки за първи път така ясно връзката на мореплавателя с Генуа.