Жозе Родригеш душ Сантуш - Kodeks 632

— I see 192 192 „Разбирам“ (англ.). — Б. р. — промълви Молиарти мрачно. — И какво още?

— Що се отнася до италианските претенции от XVI век, засега ще спрем дотук.

Сервитьорът прекъсна разговора с обяда. Вдигна празните чинии от предястията и сервира филе от морски дявол с лимон за Молиарти и порция скариди и речни раци на фурна с доматен сос, лимон и каперси за Томаш, плюс качамак от бяла царевица с миди. По поръчка на американеца сервитьорът наля в чашите им изстудено Casai Garcia 193 193 Португалско зелено вино. — Б. р. .

— В Португалия предпочитам риба пред всичко друго — сподели Молиарти, докато изстискваше лимона върху филето. — Риба на скара и студено зелено вино.

— Не е лошо, никак не е лошо — съгласи се Томаш със забодена на вилицата скарида.

— Ммм, прекрасно! — възклицаваше Молиарти, докато хапваше от рибата. Направи жест с вилицата по посока на госта си. — Няма ли други?

— Какви други?

— Ммм… хроникьори от петнадесети век, които да споменават Колумб.

— Има иберийски автори. — Томаш отпи глътка вино. — Да започнем от португалците. Руй де Пина в началото на XVI век говори за „Кристован Колонбо, италианеца“. Гарсия де Резенде го повтаря през 1533 г., както и Антонио Галвао — през 1550 г. Дамиао де Гояш — през 1536 г., Жоао де Баруш и Гашпар Фрутуозо през 1552 г. уточняват генуезкия произход на мореплавателя, като повечето го наричат Колом.

— Много хора твърдят едно и също нещо…

— Наистина, така е — съгласи се Томаш. — Но само Руй де Пина заслужава доверие, защото е бил съвременник на събитията и вероятно е познавал лично Колумб. Останалите хронисти просто повтарят чужди думи, негови или на италианците, които вече споменах. Едните пишат, че Колумб е италианец, защото Пина вече го е бил казал, други споменават генуезкия му произход, защото такова е било общоизвестното становище на Тревизано, Монталбодо и Джустиниани.

— Смятате ли твърдението на Пина за истинно?

— Абсолютно.

— Много добре — усмихна се Молиарти, потривайки ръце от задоволство.

— Но трябва да кажа, че докато преглеждах записките на професор Тошкано, установих с почуда, че той е имал някакви съмнения.

— Съмнения ли?

— Да — потвърди Томаш, свивайки устни. — Но не е изложил основанията за съмненията си. Само е отбелязал с молив в полето на копието от микрофилма на Хроника на крал дон Жоао II, която се намира в Торе ду Томбо, нещо много интересно. — Погледна към копието, за което ставаше дума. — „И таз добра“, това е написал и после е добавил: „Хитреци“.

Молиарти бе видимо заинтригуван.

— Какво, по дяволите, означава това?

— Нямам никаква представа. Ще трябва да го проуча.

Американецът поклати примирено глава.

— Добре, а другите иберийски автори?

— Вече споменах португалците, остават испанците. Нека да започнем с викарий Андрес Берналдес, който публикувал през 1518 г. Historia de los Reyes Catόlicos . Та нашият приятел Берналдес твърди, че Колумб е роден едновременно в два града, Милано и Генуа.

— Как така? Роден е в един или в друг град.

— Не и ако се вярва на Берналдес. Изданието на книгата му от Гранада, 1556 г., определя Милано като месторождение на Колумб, докато мадридското издание на същата книга от 1570 г. вече посочва Генуа като негов роден град.

— Но не казахте ли, че книгата е публикувана през 1518 г.?

— Да. Но не е запазен нито един екземпляр от първото издание. Най-старите са от Гранада и Мадрид и се разминават по отношение на този основен факт.

Американецът завъртя очи нетърпеливо.

— Next 194 194 „Следващият“ (англ.). — Б. р. .

— Следващият в списъка също е испанец. — Показа малък свитък от ксерокопия. — Гонсало Фернандес де Овиедо започнал да публикува своята Historia General у Natural de las Indias през 1535 г. Овиедо цитира италианци, чиито становища относно произхода на Колумб се разминават. Според него едни твърдели, че мореплавателят бил от Савона, други — че е от Нерви, а трети — от Кугурео. Овиедо не е познавал лично Колумб и цялата информация, с която разполагал, била от типа „чух едни италианци да казват“. — Прибра копията в чантата. — С други думи, Овиедо си остава също източник втора ръка.

Американецът въздъхна отегчено:

— What else 195 195 „Какво друго?“ (англ.). — Б. р. ?

— Остават ни документите, публикувани в по-късни времена, след XVI век, както и три много важни текста, като се има предвид кои са авторите.

Направи драматична пауза, която събуди любопитството на Молиарти.