Жозе Родригеш душ Сантуш - Kodeks 632

— Ето ви една безспорна следа.

— Нека да помислим заедно, Нелсън. Не разказва ли самият Ернандо страници преди това, че е ходил до Генуа и не е намерил никакви роднини? Не твърди ли същият Ернандо, че баща му най-вероятно произхожда от Пиаченца? Как, след всичко това, се оказва, че баща му е от Генуа? В един момент не е от Генуа, а в следващия вече е. Пълна безсмислица. — Пак се зачете в ксерокопията на записките. — Ето още едно място, където професор Тошкано отново е употребил израза Traduttori traditori , подозирайки преводача в неправомерна намеса. — Взе други копия. — Всъщност има и други противоречия в Животът на Адмирала и те са толкова много, че отец Алехандро де ла Торе и Велес, каноник в катедралата в Саламанка, който добре познава творбата на Ернандо, стигнал до заключението, че книгата е била „допълнена и подправена от чужда ръка“.

— Искате да кажете, че всичко в нея е лъжа?

— Не. Животът на Адмирала без ни най-малко съмнение е била написана от Ернандо Колон, никой не оспорва това. Противоречията и необоснованите твърдения в текста могат да бъдат обяснени по два начина. Или Ернандо е бил абсолютно непоследователен, което изглежда малко вероятно, или някой е фалшифицирал ключови детайли от ръкописа, нагаждайки ги към вкуса на публиката в Италия, където книгата е била публикувана първоначално.

— Кой?

— Отговорът на този въпрос ми се струва очевиден. Би могъл да е само Балиано Форнари, генуезецът, който получил ръкописа от Луиш де Колон и публикувал само италианския превод, признавайки открито, че би желал славата от откриването на Америка да отиде първо „в държавата Генуа, родина на великия мореплавател“.

Молиарти нетърпеливо махна с ръка.

— По-нататък.

— Много добре — каза Томаш. — Нека да преминем към последния свидетел, определено най-важния от всички.

— Колумб.

— Точно така. Свидетелството на самия Христофор Колумб, El Almirante .

Сервитьорът се върна с подноса, отнесе празните чинии и остави на масата мармалад и плато с португалски сирена. Двамата мъже си сервираха сирене кейжо да сера, потопиха парченца в мармалада и ги погълнаха лакомо.

— Та какво е казал Колумб? — попита Молиарти, облизвайки парченце сирене, което се беше залепило за палеца му.

Португалският историк пое дълбоко дъх, преди да отговори, и прегледа ксерокопията, прибрани в чантата му.

— Днес знаем, че Колумб през целия си живот е крил миналото си. Наричаме го Колумб, но не съществува нито един документ, в който той самият да се назовава с това име. Нито един. В ръкописите, достигнали до нас, Колумб винаги се е представял като Колом или Колон. Това е факт, който никой не оспорва и който доста затруднява застъпниците на генуезката теза. Ако откривателят на Америка и тъкачът на коприна от Генуа са едно и също лице, как да си обясним факта, че мореплавателят никога не е използвал името на тъкача? Генуезците, които обвиняват антигенуезците в спекулативност при излагане на тезите си, сами прибягват до спекулативни хипотези, за да обяснят този странен факт. Човекът, когото днес наричаме Христофор Колумб, никога, доколкото ни е известно, не се е представял с това име и освен това умишлено е прикривал произхода си.

— Искате да кажете, че той никога не е казвал къде се е родил?

— Колумб е внимавал произходът му да не излезе наяве, с изключение на един-единствен случай. — Показа ксерокопията, които беше отделил. — Mayorazgo .

— Mayor … какво?

— Mayorazgo , или Майорат. Става въпрос за завещанието от 22 февруари 1498 г., с което се узаконяват правата на Диого Колом, първородния син на Адмирала, в навечерието на третата му експедиция до Новия свят. — Томаш хвърли поглед върху текста. — В този документ Колумб припомня на короната приноса си към нацията и призовава „католическите крале“ и техния първороден син принц Хуан да защитават неговите права:… mis oficios de Almirante del Mar Océano, que es de la parte del Poniente de ma raya que mandô asentra imaginaria, su Alteza sobre a cien léguas sobre las islas de las Açores, y otros tanto sobre las de Cabo Verde 197 197 „…титлата „адмирал, кралски наместник на океана и задморските територии“, владение на Негово величество, на запад от въображаемата линия, преминаваща на сто левги от Азорските острови и от Кабо Верде“ (исп.). — Б. р . Чрез това завещание Колумб отдава тези права на своя син Диого, посочвайки, че първородният му син ще наследи законното име на баща си и неговите предци, llamados de los de Colon 198 198 „…наречени Колон“ (исп.). — Б. р. . В случай че Диого умре, без да остави наследници от мъжки пол, правата му да се прехвърлят на неговия полубрат Ернандо, после на брата на Колумб, Бартоломеу, после на другия брат и така нататък, докато има мъжки наследници. — Томаш вдигна глава и впери погледа си в Молиарти. — Обърнете внимание на тази важна подробност. Колумб не е казал:… llamados de los de Colombo , когато говори за себе си и своите предци. Казва:… llamados de los de Colon .