Молиарти въздъхна.
— Обяснете ми, Том. Това означава ли, че завещанието е фалшиво?
— До това зключение, Нелсън, е стигнал испанският съд. И станало така, че наследството било присъдено накрая на дон Нуно де Португал, друг внук на Диого Колом.
— Ами онзи заверен препис на документа от 1501 г., пазен в Централния архив в Симанкас? Той също ли е фалшив?
— Да.
— Е, нищо не разбирам. Как може заверен и подпечатан с кралски печат документ да е фалшив?
— Онова, което се пази в Централния архив в Симанкас е регистрационна книга на Кралския печат на кралския двор, отнасяща се до месец септември 1501 година. Но въпросната заверка е анахронична, тъй като в нея се споменава принц дои Хуан, който вече не е бил между живите. — Допря показалец до слепоочието си. — Никога кралският двор не би заверил документ, адресиран до първородния принц, при условие че той вече е бил покойник. Това е абсолютно недопустимо. — Замълча за малко. — Обърнете внимание на това, което ще ви кажа. Имало е истинско завещание, но то е изчезнало. Някои историци, като испанеца Салвадор де Мадариага например, допускат възможността, че документът е бил фалшифициран, макар да смятат, че фалшифицираното завещание до голяма степен се основава на изгубения оригинален документ. — Прегледа бележките си. — Мадариага казва следното: „Голяма част от приложените клаузи вероятно са истински, но само вероятно “. В това число и странната пирамида от подписи. Такова е и становището на историка Луис Уйоа, който разкрива, чс фалшифицираното копие на преписа на Mayorazgo , представено от някакъв адвокат на име Верàстеги, е минало през ръцете на Луиза де Карвахал, омъжена за някой си Луис Бусон, известен фалшификатор на документи.
— А професор Тошкано? Какво е смятал той?
— Професор Тошкано явно е бил на едно мнение със съда, Мадариага и Уйоа, споделяйки хипотезата за фалшифицирано завещание, изготвено на основата на оригиналното изгубено завещание. Защото простото фалшифициране не би могло да обясни очевидните несъответствия в текста. Както вече ви казах, появили се толкова кандидат наследници на Колумб, че е съвършено нормално при тези обстоятелства да се появят и фалшификатори. Напълно възможно е някой опитен фалшификатор, навярно този Луис Бусон, да е изфабрикувал фалшивото завещание, което е доста издържано от техническа гледна точка. Въпросният майстор е преписал дословно безобидните абзаци от документа, включвайки най-важното от клаузите, без да си дава сметка за някои анахронизми, останали в текста, поради липса на определени познания, а именно молбата на Колумб до принца, вече покойник, невежите географски препратки, вдъхновени явно от вече неактуална папска була, анахроничното прибягване до Договора от Алкасовас/Толедо и недопустимото пренебрегване на единия монарх при обръщението su Alteza в единствено число, подробност, която по времето на „католическите крале“ би била оскърбителна, но ако документи е с по-късна дата, след кончината на единия от тях, вече не би представлявала проблем. — Махна с ръка, сякаш искаше да добави още нещо. — Странен е и фактът, че завещанието не се появява веднага след смъртта на Колумб през 1506 г. Завещанието се прави, за да бъде доведено до знание и изпълнено непосредствено след смъртта на човека, нали? Но както изглежда, този Mayorazgo не се е появил в обичайния срок, тоест след смъртта на създателя си, а много по-късно. Колумб умира през 1506 г., а завещанието се появява едва през 1578 г., повече от седемдесет години след това. И появата му съвпада с времето, когато това е било изгодно за една от страните, макар и със сериозни анахронизми и несъответствия. В такъв случай, можем ли да се доверим на написаното тук? — По лицето му се изписа упорство. — В никакъв случай.
Американецът сви рамене с примирение.
— Да забравим тогава за Mayorazgo . Няма ли други документи?
— Това са всички документи от онова време, най-вече от XVI век.
— Излиза, че от всички тези документи, хрониката на португалеца Пина е единствената, която няма проблеми с достоверността, така ли?
— Доколкото виждам, така е. Но бих искал да ви напомня, че ако се съди по бележките на професор Тошкано, направени в полето, вероятно е открил нещо.
Сервитьорът се върна с кафето, което остави пред двамата мъже.
— Други документи не съществуват ли? — попита Молиарти, докато разбъркваше кафето, за да се разтвори захарта.
— Бихме могли да се позовем на някои документи от същата епоха, които обаче са били публикувани много по-късно, едва през XIX век.
Читать дальше