Жозе Родригеш душ Сантуш - Kodeks 632

— И какво пише в тези документи?

— Добре, ще се опитам накратко да представя съдържанието им. — Томаш прибра едни ксерокопия и извади други. — През 1733 година един свещеник от Модена, Лудовико Антонио Муратори, издал книга, озаглавена Rerum Italicarum Scriptores 203 203 „Италиански историци“. — Б. р. , която съдържала два непубликувани дотогава текста. Единият бил De Navigatione Columbi … 204 204 „3а морските експедиции на Колумб“. — Б. р. , написан вероятно през 1499 г. от един служител на Ufficio di San Giorgio , Антонио Гало, а другият бил на Бартоломео Сенарега, явно вдъхновен от Гало, в който се казва, че Христофор бил scarzadore , един не особено любезен израз. Текстът на Гало безспорно бил по-ценният. Бившият служител на Ufficio казва в него, че Христофор бил най-старият от трима братя, след това идвал Бартоломео, а Якоб бил най-малкият. Гало твърди, че когато навлязъл в пубертета, et pubère deinde facti , Бартоломеу заминал за Лисабон, а Христофор последвал примера му. По-късно, през 1799 г., била публикувана книгата Annali della Republica di Genova 205 205 „Летопис на Република Генуа“. — Б. р. на генуезеца Филипо Касони, която включвала родословието на семейството на Христофор Колумб, тъкач на коприна. И понеже все още се спорело дали откривателят на Америка се казва Колом или Колон, но не и Колумб, Касони решил да се опита да се измъкне от ситуацията, като сметнал Колумб за граматична форма на Колом. Според него Колумб означавало всъщност „от семейството на Коломите“. Това било дързък ход, който отворил шлюзовете на документалната преграда и се излели водопади от официални текстове. Заприиждали документи от цяла Лигурия, най-вече от Савона, Коголето, от Нерви и къде ли не. Отвсякъде изскачали доказателства, свързани със семейството на Колумб, включително и такива, отнасящи се до бизнеса му. Много от тези документи били събрани през 1823 г. в Codice Colombo-Americano 206 206 „Дипломатически кодекс „Колумб и откриването на Америка“. — Б. р. , докато други, най-вече нотариални актове, били включени в Raccolta di documenti et studi … 207 207 „Сборник с документи и изследвания“. — Б. р. , публикувана през 1892 г. по случай 400-годишнината на експедицията от 1492 г. За последния открит документ научаваме от академичния вестник GiornaleStorico е Letteerario della Liguria 208 208 „Вестник за история и литература на Лигурия“. Б. р. , който през 1904 година съобщава, че полковник Уго Асерето от Генуа е намерил нотариален акт с дата 25 август 1479 г., в който се известявало заминаването на Кристофорус Коломбус die crestino demane pro Ulisbonna , тоест „на следващия ден“, за Лисабон. Документът Асерето, както е известен днес, разкрива също, че Колумб заявил, че е на etatis annorum viginti septem vet circa , c други думи, че е на двадесет и седем години, което означава, че е роден през 1451 г.

— Нали не се готвите да ми кажете, че всичко това е измама? — попита Молиарти почти боязливо.

— Нелсън — усмихна се Томаш, — мислите ли, че съм способен на такава жестокост?

— Да.

— Лъжете се. Никога не бих направил подобно нещо.

По лицето на американеца се изписа облекчение.

— Good 209 209 „Добре“ (англ.). — Б. р. .

— Но…

— Please … 210 210 „Моля ви“ (англ.). — Б. р.

— …трябва винаги да преценяваме достоверността на всеки документ, да го огледаме с критичен поглед, да се опитаме да вникнем в предназначението му и да гарантираме, че не съдържа неоснователни твърдения.

— Само не ми казвайте, че съществуват аномалии в тези документи…

— За жалост, да.

Главата му клюмна съкрушено.

— По дяволите!

— Преди всичко трябва да отчетем факта, че тези документи не са се появили по времето, когато е трябвало да се появят, а много по-късно. Професор Тошкано дори е написал в една от бележките си френската поговорка: Le temps qui passe c’est l’évidence qu’efface . Тоест, „колкото повече време минава, повече доказателства изчезват“. Но тук явно става обратното. Колкото повече време минава, толкова повече доказателства се появяват. Това е първият проблем с текста на Антонио Гало. Ако наистина е бил написан през 1499 г., защо е бил публикуван едва през XVIII век? Тошкано очевидно е подозирал, че става дума за фалшификат, тъй като данните на Гало са подобни на тези на Джустиниани, когото Ернандо Колон заклеймява като лъжец, човек, който според сина на Колумб, не е познавал истинската история на откривателя на Америка.

— Това е спекулация.

— Да, така е. Но истина е, че историята на Гало е същата като тази на Джустиниани и че Ернандо счита версията на Джустиниани за фалшива. В такъв случай виждам само две хипотези. Според първата версия Ернандо лъже, а историята на Джустиниани е вярна, следователно и тази на Гало. Според другата версия Ернандо, синът на откривателя на Америка, знаел повече за баща си, отколкото италианците, от което следва, че историите на Джустиниани и Гало са неверни. И двете хипотези са спекулативни, но само едната е вярна. Както и да е, това означава, че не можем да се доверим напълно на текста на Гало.