Жозе Родригеш душ Сантуш - Kodeks 632

— Ами нотариалните актове? Нали са официални документи…

— Това е факт. Но какво всъщност доказват? Че е имало някой си Кристофоро Коломбо в Генуа, който бил тъкач на коприна и имал брат Бартоломеу и друг, Якоб, а баща им, Доменико Коломбо, бил даракчия. Това вероятно е истина, никой не го оспорва. Но онова, което тези актове не доказват, е дали този тъкач на коприна, живял в Генуа, е откривателят на Америка. Съществува един-единствен нотариален акт, който несъмнено прави тази връзка. — Показа нови ксерокопия. — Става въпрос за Документа Асерето. Преди това има текстове от Савона, публикувани през 1602 г. от Салинерио в неговите Adnotationes… ad Cornelium Taciturn 211 211 „Коментар… върху съчиненията на Корнелий Тацит“ (лат.). — Б. р. , които предполагат подобна връзка, но съдържат някои неясноти. Документът Асерето безспорно установява връзката между генуезеца Колумб и ибериеца Колом, като уточнява датата на заминаването на тъкача на коприна за Португалия.

— Нека да отгатна — намеси се Молиарти с нотка на сарказъм. — Има проблеми с достоверността в този документ?

— Ами да — отвърна Томаш, без да обръща внимание на ироничния тон. — Хайде да се опитаме да изградим една цялостна картина на проблема. Не трябва да забравяме обаче, че документите за Колумб в Генуа започват да никнат като гъби едва през XIX век. Дотогава има само едно-две свидетелства, при това неясни и противоречиви. Истината е, че никой в Генуа сякаш не познавал Колумб. Генуезките посланици Франческо Марчези и Джовани Грималди, които се намирали в Барселона през 1493 г., когато мореплавателят се завърнал от първото си пътешествие до Новия свят, разказали в Генуа за подвига му, но забравили една малка подробност, явно несъществена, а именно, че Адмирала бил техен земляк. В Генуа също никой не им напомнил този факт. Как ви се струва това? Но има и друго. Както видяхме, синът на Колумб, Ернандо, е ходил три пъти до района на Генуа да търси потвърждение на неясните претенции, че баща му бил оттам, но не успял да открие нито един роднина. От друга страна, нотариалните актове показват, че през 1492 г., годината на откриването на Америка, бащата на тъкача Кристофоро Коломбо още бил жив. Но не е известно той или някой друг от семейството, съсед, приятел или познат да са отпразнували или поне да са отбелязали големия подвиг на момчето от техния край. Освен това, според официалните документи от Генуа, Доменико е починал през 1499 г. в бедност и цялото му имущество било ипотекирано. Не е за вярване, че откривателят на Америка е оставил без внимание и грижа баща си и го оставил да умре в бедност. Многобройните кредитори на Доменико, на свой ред, също не са се сетили да искат от прочутия син да изплати дълговете на покойника. Но има нещо още по-учудващо и то е, че хронистите и историците от Генуа от XVI и XVII век най-безучастно са игнорирали факта, че откривателят на Америка е бил техен съгражданин. В книгата си Della Republica di Genova 212 212 „3а република Генуа“ (итал.). — Б. р. Уберто Фолиета е направил списък на най-прочутите граждани на Генуа. Както в първото издание, публикувано в Рим през 1559 г., така и във второто миланско издание от 1575 г. сред знаменитостите на града не фигурира името Кристофоро Коломбо, нито Кристовао Колом, нито Кристобал Колон, въпреки че са споменати други много по-малко известни генуезки мореплаватели като Биаджо д’Асерето, Лазаро Дориа, Симоне Виньозо и Лудовико ди Рипароло. Генуезкият историк Федерико Федеричи, живял през XVII век, също е игнорирал тотално откривателя на Америка, същото е станало с Джанбатиста Рикери, друг историк от Генуа, живял през следващия век. Рикери публикува през 1724 г. Foliatum Notariorum Genuensium 213 213 „Листи с регистрираните генуезци“ (лат.). — Б. р. , чийто оригинал се пази в Biblioteca Comunale Berio di Genova 214 214 Градска библиотека „Берио“ на Генуа (итал.). — Б. р. . Та в тази книга фигурират осемнадесет души с името Колумб в град Генуа, живели между 1299 и 1502 г., но нито един не се е наричал Доменико или Кристофоро. Навярно и двамата са съществували, както го доказват нотариалните актове в Raccolta , но по всичко личи, че генуезките историци не са ги смятали за важни личности. Толкова незначителни са били, че стигналите до нас списъци на учениците от училищата в Генуа от онова време не срещаме името на Кристофоро, макар че великият мореплавател е знаел латински, чел е класиците, владеел е математика и е познавал космографията. Ако не е посещавал училище в Генуа, къде е получил образованието си? И най-накрая, прословутият Pleyto Sucessorio , процесът за установяване на законния наследник на Адмирала след смъртта на неговия правнук през 1578 година, когато в Испания се появили безброй претенденти от Лигурия, кълнейки се до един, че са роднини на Колумб. — Втренчи поглед в Молиарти. — Знаете ли колко са били претендентите от Генуа?