Жозе Родригеш душ Сантуш - Kodeks 632

— Нямам ни най-малка представа.

— Самият Христофор Колумб. Днес знаем, че откривателят на Америка старателно е крил и рождената си дата, както и толкова други неща. Синът му Ернандо е разкрил единствено обстоятелството, че баща му е станал моряк на четиринадесет години. Самият мореплавател е пазил мълчание по отношение на своята възраст, но си е позволил два „пропуска“. — Прегледа бележките си. — На 21 декември 1492 г. той е отбелязал в бордовия дневник от първото си пътешествие: Yo he andado veinte y très ahos en la mar, sin salir della tiempo que se haya de conta r 216 216 „Прекарах двадесет и три години в морето, без да имам време дори да направя тази равносметка“ (исп.). — Б. р. . — Взе писалка и нахвърли няколко цифри на чиста страница в бележника. — Ако прибавим двадесет и трите години, прекарани в морето, към осемте в Кастилия, годините от tiempo que se haya de contar , времето, когато е чакал разрешение да отплува, и четиринадесетте години на детството, преди да започне живота си на моряк, получаваме сумата четиридесет и пет години. — Написа 23 + 8 + 14 = 45. — Тоест през 1492 г., когато е открил Америка, Колумб е бил на четиридесет и пет години. След като извадим четиридесет и пет от 1492 г., получаваме остатък 1447. — На хартията се появи 1492 — 45 = 1447. — Годината, през която е роден великият мореплавател. — Професорът се върна към бележките си. — По-късно, в едно писмо от 1501 г., което синът му Ернандо цитира, Колумб уведомява „католическите крале“ за следното: Ya pasan de quarenta ahos que yo voy en este uso 217 217 „Вече четиридесет години откак пътешествам“ (исп.). — Б. р. . — Посегна към страницата c предишната сметка. — Ако съберем четиридесет с четиринадесетте години от детството, получаваме петдесет и четири. — Написа 40 + 14 = 54. — Следователно, когато е писал това писмо през 1501 година, той е бил на петдесет и четири години. Когато извадим петдесет и четири от 1501, получаваме 1447. С други думи, в тези две бележки Колумб дава да се разбере, че е роден през 1447 г., четири години преди 1451, годината, която Документът Асерето му приписва като рождена дата. — Почука с показалец по двете сметки, които току-що беше направил. — Това, драги ми Нелсън, е в противоречие с Документа Асерето и разколебава вярата в неговата достоверност. Освен това този нотариален акт, погледнат от чисто формална страна, не е нищо повече от нотариален препис, в който липсват подписи на заявителя и нотариуса и не се споменава бащиното име на Кристофоро, нещо недопустимо в документите от онова време.

Молиарти въздъхна тежко. Облегна се на стола, загледан в крепостната стена пред кафенето и града отвъд нея, с площада Праса да Фигейра и статуята на дон Жоао I на кон, ясно различима в далечината, както и зеленото петно на парка Монсанто, което пресичаше градския пейзаж. Сервитьорът остави чинийка със сметката на масата и се отдалечи; два славея кацнаха на пътеката покрай зида и започнаха да кълват трохите, разпилени от вятъра, после литнаха към голите клони на старото маслиново дърво, откъдето подхванаха трели в дует, импровизирайки накъсана от бриза мелодия.

— Искам да ви задам един въпрос, Том — прошепна американецът, нарушавайки тишината, която се бе настанила между тях. — Според вас Колумб не е генуезец, нали?

Историкът взе клечка за зъби и я завъртя между пръстите си, премятайки я от една страна на друга, играейки си с нея, сякаш клечката беше миниатюрен акробат.

— Мнението на професор Тошкано е, че той очевидно не е генуезец.

— Това вече го разбрах — каза Молиарти и насочи показалец към Томаш. — Но аз бих искал да знам какво е вашето мнение.

Португалецът се усмихна.

— Искате да знаете моето мнение? — Засмя се тихо. — Ами аз мисля, че не може да се твърди с абсолютна сигурност, че Колумб не е от Генуа. Има прекалено много свидетелства в този смисъл. Ангиера, Тревизано, Гало, Джустиниани, Овиедо, Лас Касас, Руй де Пина, Ернандо Колон и самият Христофор Колумб. Вярно, че някои от тях просто цитират други, но лъжата си остава лъжа, макар и повторена хиляда пъти. Вярно е също, че не може да се вярва на документите, на които се основават всички тези източници, заради мотивите, които вече изтъкнах. Но всички те твърдят, в общи линии, едно и също и затова трябва да подходим внимателно. Бих казал, че генуезкият произход на Колумб продължава да се смята за общоприет факт, но трябва да се има предвид, че има много, и то силни аргументи против тази теза. Истината е, както ви обясних преди малко, че е невъзможно да разберем живота на Христофор Колумб, ако приемем за легитимни всички разкази и документи, стигнали до нас, тъй като те си противоречат. Ако приемем едни от тях за автентични, ще трябва да сметнем останалите за фалшиви. Не може всички да са истински. Имаме две възможности. В единия случай приемаме, че документите и свидетелствата от Генуа са автентични, въпреки многобройните несъответствия, и споделяме общоприетото мнение, че Колумб е генуезец. В другия случай отчитаме многобройните опровержения на тази теза и в такъв случай приемаме, че той не е роден в Генуа. — Томаш направи кратка пауза. — Има и една трета хипотеза, вероятно най-приемливата, която допуска компромис между двете версии, но ни задължава да направим скок в разсъжденията си. Тази трета хипотеза допуска, че е възможно доказателствата и свидетелствата и от двете страни да са, в общи линии, автентични, макар и едните, и другите, да съдържат някои неистини и неточности.