— Опитвах какво ли не. Вече не знам какво да мисля.
— Аха — промърмори Молиарти, разглеждайки корицата. Прелисти първите страници и се загледа в Дървото на живота c десетте староеврейски sephirot 219 219 Множествено число от сефира (ефира), основно понятие в езотеричната философска традиция кабала; първоелементи на мирозданието. — Б. р.
. Прочете епиграфа и спря нерешително. Сложи ръката си на рамото на Томаш. — Том, обърнахте ли внимание на този цитат тук?
— Кой?
— Ето този тук. — Зачете високо. — „Само за вас, деца на учението и мъдростта, написахме този труд. Вглъбете се в книгата, съсредоточете се върху посланието, което пръснахме на различни места; това, което скрихме на едно място, изявихме на друго, за да може да достигне до вашия ум“. Това е цитат от Da occultaphilosophia 220 220 „3а тайната философия“ (лат.). — Б. р.
от Хайнрих фон Нетесхайм. — Изгледа португалеца. — Смятате ли, че това би могло да бъде следа?
— Всъщност, да. — Взе книгата и разгледа епиграфа. — „Скритото на едно място, показваме на друго?“ Това като че ли подсказва нещо. Нека да видя по-добре. — Прелисти внимателно романа. След епиграфа следваше бяла страница, на която имаше само числото 1 и думата Keter . — Кетер.
— Какво е това?
— Първата sephirah .
— Какво означава sephirah ?
— Казва ce sephirah в единствено число и sephirot — в множествено. Според юдейската кабала, те са основни градивни елементи. — Прелисти страницата и се загледа в първата страница от текста. Имаше втори епиграф, този път на староеврейски, и пак с цифра 1, по-малка и изписана вляво. Прочете тихичко първото изречение от романа. — „И тогава видях махалото“. — Прелисти книгата и шест страници по-нататък видя втора подглава с друг епиграф, този път с цитат от Франсис Бейкън и цифрата 2 вляво. Още осем страници и… друга бяла страница само с цифрата 2 и думата Hokmah 221 221 „Хохма“ (ивр.). — Б. р.
, която разпозна като втората sephirah . Прескочи към края на книгата и потърси съдържанието. Ето ги десетте sephirot , всяка с различен брой подглави. Sephirot с повече подглави от останалите бяха 5, Geburah 222 222 „Гевура“ (ивр.). — Б. р.
, и 6, Tiferet 223 223 „Тиферет“ (ивр.). — Б. р.
. Прокара очи по под главите на петата sephirah . Започваха от 34 и продължаваха до 63. За миг вниманието му се отклони от книгата и се насочи към смачканото листче с тревожния въпрос:
КАКВО Е ЕХОТО НА ФУКО, КЛОНЯЩО КЪМ 545?
Пак се зае да разучава подглавите на Geburah , шарейки с очи ту по онзи списък с числа, ту по листчето с ребуса. Изведнъж онова, което беше само светла точица, оградена от тъмата на незнанието, се превърна в ослепителен блясък, сияен като слънце.
— Господи! — възкликна той.
— Какво?
— Боже мой, боже мой!
— Какво има, Том?
Томаш показа съдържанието на Молиарти.
— Виждате ли това?
Кое?
Пръстът му сочеше числото 5 пред Geburah .
— Да, една петица. И какво от това?
— Коя е първата цифра от въпроса на Тошкано?
— 545 ли?
— Да. Коя е първата цифра от това число?
— Ами пет, разбира се. И сега какво?
— Кои са останалите две цифри от въпроса на Тошкано?
— От 545 ли?
— Да — изгуби търпение той. — Кои са другите две цифри?
— Четири и пет.
— Четири и пет, нали така? Има ли тук, в глава 5 някакво подзаглавие 45?
Молиарти погледна към съдържанието.
— Да, ето го.
— Значи, както виждате, в глава 5, озаглавена Geburah , има една под глава 45. Така ли е?
— Така е.
— Значи онова, което Тошкано иска да каже не е 545, а 5:45. Глава 5, подглава 45. Разбирате ли?
Молиарти отвори уста.
— Разбрах.
— А сега вижте — помоли отново Томаш, поставяйки съдържанието пред него. — Какво е заглавието на подглава 45?
Американецът намери реда и прочете.
— Оттук произтича един необикновен въпрос.
— Схванахте ли? — разсмя се Томаш. — „Оттук произтича един необикновен въпрос“. И какъв е този необикновен въпрос? — Размаха пак смачканото листче. — „Какво е ехото на Фуко, клонящо към 545?“ — Вдигна дясна си вежда. — Ето ви един необикновен въпрос.
— Гледай ти! — ахна Молиарти. — Открихме го! — Надвеси се отново над съдържанието. — На коя страница е тази подглава?
Направиха справка в съдържанието и видяха началната страница на подглава 45.
— Страница 236.
Американецът се засмя възбудено.
— Това се споменаваше в епиграфа, спомняте ли си? — каза. — „Това, което скрихме на едно място, изявихме на друго“. — Запремигва като в нервен тик. — Тоест, каквото е скрито на страница 545, е показано на страница 236.
Читать дальше