Жозе Родригеш душ Сантуш - Kodeks 632

Взрян в малкия дворец, увиснал над мъглата, Томаш не знаеше какво да мисли. Понякога Кинта да Регалейра му се струваше райско кътче; но под тъмната мантия на мъглата мистичната му красота беше плашеща и мрачна, сякаш бе свърталище на сенки, стаени в тъмни лабиринти. Томаш прекъсна съзерцанието си и погледна часовника. Беше три часа и пет минути следобед, Молиарти закъсняваше. Имението беше пусто. Беше делничен ден в средата на март и естествено не можеше да се очаква поток от посетители. Горещо си пожела американецът да не се бави много; не му се стоеше повече сам на това място, което при други обстоятелства би му се сторило приятно, но сега вдъхваше ужас.

Седнал на пейка пред градината, до централната loggia 231 231 „Тераса; покрита галерия“ (итал.). — Б. р. , която свързваше имението с улицата, откъсна поглед от зловещия дворец и се загледа за миг в статуята пред него. Беше Хермес, вестоносецът на Олимп, бог на красноречието и ораторското изкуство, но също тъй лукаво и измамно божество, отвеждащо в Хадес душите на мъртвите; богът, от чието име произхождаше това на херметизма, символа на недостижимото. Томаш се огледа наоколо и си помисли, че несъмнено това бе един от най-подходящите богове за покровител на Кинта да Регалейра, владение на Хермес, където и камъните криеха загадки, където сякаш въздухът бе натежал от тайни.

— Hi, Tom — поздрави Молиарти, който се появи откъм стълбите към градината. — Извинявай за закъснението, но трудно намерих това място.

Томаш се надигна от пейката и поздрави новодошлия с облекчение.

— Използвах момента да се полюбувам на пейзажа и да подишам чист планински въздух.

Американецът се огледа.

— Какво е това място? Имам… creeps , как се казваше на португалски?

— Тръпки ме побиват.

— Точно така. Побиват ме тръпки.

— Навярно Кинта да Регалейра е най-езотеричното място в Португалия.

— Really ? 232 232 „Наистина ли?“ (англ.). — Б. р. — учуди се Молиарти, гледайки към пустия дворец. — Защо?

— В края на XIX век, още по времето на монархията, имението било купено от човек на име Карвальо Монтейро. Монтейро Милионера, както го наричали, натрупал голямо състояние в Бразилия и бил сред най-богатите хора в страната. Карвальо Монтейро бил също и един от най-високо образованите мъже за времето си; той решил да превърне имението в езотерично алхимично място, където би могъл да положи основите на един фантастичен проект за възвръщане на величието на Португалия, на основата на националистическата митологична традиция и героичната епопея на Великите географски открития, достигайки до устоите на Петата империя. — Посочи към двореца вдясно, който се подаваше сред мъглата мрачен, горделив, почти заплашителен. — Вижте тази архитектура. Какво ви напомня?

Молиарти разгледа сребристата назъбена сграда.

— Хм — промърмори. — Може би кулата „Белейм“…

— Абсолютно вярно. Стилът е неомануелин. Знаете ли, имението е създадено във време, когато се наложила тенденцията към възкресяване на стари ценности. Из цяла Европа господствал неоготическият стил. Но португалският готически стил е мануелинският стил, поради което и неоготическият е могъл да бъде единствено неомануелин. Тук обаче са стигнали още по-далеч, опитвайки да възстановят основите, на които стъпва Епохата на откритията. Затова има безброй препратки към Военния орден на Христос, наследник на Ордена на тамплиерите в Португалия, който изиграл първостепенна роля по време на морската експанзия. Магическите символи, разпръснати тук по алхимична формула, идват от тамплиерите и от класическата ренесансова традиция, чиито дълбоки корени са в Рим, Гърция и Египет. — Направи широк жест към пространството вляво от тях. — Виждате ли тези статуи?

Американецът остана загледан в редицата притихнали фигури, изваяни от бял варовиков камък и положени върху конструкция, която опасваше френската градина, цялата в прави линии и ъгли.

— Да.

— Представям ви Хермес, бога, който дал име на херметизма — каза Томаш, сочейки към най-близката статуя. После продължи наляво, като изброяваше имената на статуите. — Този е Вулкан, хромият син на Юпитер и Юнона, онзи е Дионис, а до него е бог Пан, представян обикновено с кози копита и рога като дявол, но тук за наш късмет има по-човешки вид. После идват Деметра, Персефона, Афродита, Орфей, а ето там, в дъното, е Фортуна. Всички те са пазители на езотеричните тайни на това място, бдящи часовои, които охраняват мистериите на Кинта да Регалейра. — Махна с ръка. — Хайде да тръгваме.