Жозе Родригеш душ Сантуш - Kodeks 632

Двамата поеха по пътя пред статуите, отправяйки се към loggia в дъното на градината.

— Кажете ми, какво съдържаше сейфът на старицата?

Томаш поклати глава.

— Не успях да го отворя.

— Не беше ли това ключът?

— Явно, не.

— Странно.

— Но съм убеден, че сме съвсем близо. Няма съмнение, че въпросът на професор Тошкано ни препраща към онзи абзац на Махалото на Фуко.

— Сигурен ли сте?

— Абсолютно. Обърнете внимание, професор Тошкано се е занимавал с проучване на произхода на Христофор Колумб, хвърляйки съмнения върху генуезкия му корен, а в споменатия откъс се казва именно, че Колумб бил португалски евреин. Достатъчно е да съберем две и две, нали? — Прокара ръка по косата. — Смятам обаче, че сме сбъркали с определянето на ключовата дума.

Минаха пред Орфей и Фортуна и когато достигнаха оформения като дантела навес на loggia , свиха вдясно и се изкачиха по стръмнината. Строгата геометрична градина отстъпи място на друга, романтична, където се преплитаха в едно хармонично цяло трева, камъни, храсти и дървета. Виждаха се магнолии, камелии, дървовидни папрати, палми, секвои, екзотични растения, донесени от цял свят. Сред буйната растителност изплува необикновено езеро, чиято повърхност беше покрита е изумруденозелена мантия; две меланхолично крякащи патици се плъзгаха по повърхността, оставяйки тъмни бразди, които веднага се затваряха зад тях, запечатани от плътната растителна покривка.

— Езерото на носталгията — съобщи Томаш. Махна към огромните сводове близо до езерото, които тъмнееха като кухини на череп, обрасли с папрат и бръшлян. — Пещерата на катарите. Езерото продължава вътре.

— Поразително — сподели Молиарти.

Поеха по пътеката, която се виеше край брега на езерото, оградена от позеленели от мъх камъни. Преминаха по малък мост, прислонен под короната на огромна магнолия, и се озоваха пред къщичка, покрита с кварц и мозайка от различни камъчета. По средата имаше гигантска мида, пълна с бистра вода.

— Това е египетският извор — каза Томаш, сочейки към обърнатата мида. — Виждате ли тези рисунки? — Показа му две птици в мозайката на стената. — Това са ибиси. В египетската митология ибисът олицетворява Тот, бога на съзидателното слово и тайното знание, който сътворил йероглифите. Знаете ли с кого са го отъждествявали древните гърци?

Молиарти поклати глава.

— Нямам представа.

— С Хермес. От сливането на Тот и Хермес се родили пълните с мистерии езотерични и алхимични трактати на Хермес Трисмегист. — Посочи към човката на ибиса отляво, който сякаш държеше огромен червей. — Този ибис държи в човката си змия, символ на gnosis , знанието. — Направи широк жест, обхващайки всичко наоколо. — Показвам ви това, за да ви обясня, че тук няма нищо случайно. Всичко има свой смисъл, внушение, скрито послание, датиращо от началото на цивилизацията.

— Но ибисът няма нищо общо с Откритията.

— Всичко, драги ми Нелсън, има общо с Откритията. Ибисът символизира, както вече ви казах, скритото познание. В Книга на Йов, в която тази птица въплъщава силата на предсказанието, се казва: „Кой даде на ибиса мъдростта?“ Какво всъщност е бил светът през XV и XVI век, ако не скрито място; откровение, което чака да бъде прочетено; тайна, която очаква да бъде разбулена? — Загледа се в стените на двореца, които се извисяваха в далечината. — Великите географски открития са свързани с тамплиерите, които намерили убежище в Португалия, бягайки от предприетите срещу тях гонения във Франция, с благословията на папата. В интерес на истината, тамплиерите донесли в Португалия необходимите знания за великите морски пътешествия от XV и XVI век. Затова и тази мистична традиция е свързана с Откритията, мистицизъм, чиито корени са в епохата на Класицизма и Възраждането. Има четири текста с фундаментално значение за разбирането на архитектурата на това изпълнено с тайнственост място: Енеида на Вергилий, Лузиадите от Луиш де Камоеш, Божествена комедия от Данте Алигиери и един езотеричен текст от Ренесанса, изпълен с мистерии и алегории, озаглавен Hypnerotomachia Poliphili 233 233 „Хипнеротомахия Полифили“ (лат.); букв. „Борбата с любовта в съня на Полифил“, на български „Сънят на Полифил“. — Б. р. от Франческо Колона. Всички те, по един или по друг начин, са били овековечени в камъните на Кинта де Регалейра.

— I see.

Португалският професор посочи една пейка малко по-нататък, пред езерото, до египетския извор.