Жозе Родригеш душ Сантуш - Kodeks 632

— Дали не е грешка?

— Не е грешка. Присъствието на мореплавателя в Лисабон през 1474 г. е потвърдено и от друг източник. Историкът Бартоломе де лас Касас, разказвайки за една среща, състояла се между Колумб и краля Фернандо през май 1501 година в Сеговия, цитира думите на Адмирала, който казал, че четиринадесет години се опитвал да убеди португалската корона да подкрепи неговия проект. Като знаем, че Колумб е напуснал Португалия през 1484 година, просто трябва да извадим четиринадесет от 1484 и получаваме… 1470. — Погледна американеца. — Тоест, ако приемем, че Лас Касас е точен в този детайл, Колумб задължително е бил в Лисабон през 1470 г. Четири години по-късно, през 1474, е получил в португалската столица писмото на Тосканели. Но как е възможно това, когато, според генуезките нотариални документи, той все още не е пристигнал в Португалия, нещо, което щяло да се случи едва през 1476 година?

— Е… това е само една подробност.

— Нелсън, това не е безобидна и незначителна подробност, а сериозен проблем. Толкова сериозен, че историците през целия XIX век се опитвали да разрешат тези странни несъответствия, без да могат да стигнат до съгласие по един наглед простичък въпрос: Кога Христофор Колумб пристига в Португалия? В основата на това неразбирателство е фактът, че в документите се говори за двама Колумбовци. Единият Колумб тъче коприна в Генуа, а другият Колумб в Лисабон се опитва да убеди португалския крал да го пусне да отплава за Индия и си кореспондира с Тосканели, който го смята за португалец.

Молиарти се размърда неспокойно на каменната скамейка.

— Да… хм. Какъв е четвъртият проблем?

— Писмото на Тосканели е написано на латински.

— Е, и?

— Нелсън. — Томаш заговори търпеливо, като че обясняваше нещо на дете. — Тосканели е италианец и както се предполага, Колумб също е италианец. Би било нормално двама италианци да си пишат на тоскански, езика, на който общували италианците от различни градове, а не на един мъртъв език, нали?

— Да предположим, че е така. Но не е невъзможно двама италианци да кореспондират на латински, при условие че идват от различни градове; освен това при тяхната ерудиция латинският не би бил никакъв проблем.

— Но нима Колумб е бил ерудиран? — разсмя се Томаш. — А аз си мислех, че е необразован тъкач…

— Е… добре — промърмори Молиарти. — Все някъде го е научил.

— Възможно е, Нелсън, възможно е. Но нека си припомним, че по онова време низшестоящите класи не са имали достъп до образованието. И ако днес това все още е трудно, представете си през XV век…

— Може да си е намерил покровител.

— Покровител ли?

— Да, някой, който да му плаща обучението.

— Но как е възможно, след като името Христофор Колумб го няма в училищните списъци в Генуа от онова време?

— Ами… може да е ходил в друго училище… Или са му намерили домашен учител.

— Друго училище? Домашен учител? — Томаш се изсмя. — Може и наистина да е така, кой знае? Но позволете ми да ви обърна внимание на факта, че предполагаемият италианец Коломбо никога и на никого не е писал на живия италиански език.

— Какво искате да кажете с това?

— Излиза, че Колумб е италианец, който не владеел италиански. Цялата му кореспонденция е на кастилски или на латински.

— Ами… ммм… предполагам, че това е нормално. Сигурно испанските му кореспонденти, като „католическите крале“, не са разбирали италиански…

— Нелсън — прекъсна го Томаш, — италианецът Христофор Колумб не е използвал италиански дори в кореспонденцията си с италианци. Нито веднъж.

По лицето на американеца се изписа недоумение.

— Не мога да повярвам.

— Ще се наложи. — Професорът извади нови копия с ръкописни текстове. — Виждате ли? — Показа един лист. — Това е копие на писмо на Колумб до Николо Одериго, посланик на Генуа в Испания от 21 март 1502 година. Пази се в архива на Палацо Муничипале ди Дженова. Това би трябвало да е писмо, което един генуезец изпраща до друг генуезец. Но вижте, то е написано на кастилски. — Изрече думата сричка по сричка, за да подчертае значението ѝ. Взе друго копие. — В друго писмо до същия Одериго, отново на кастилски, Колумб моли своя познат да преведе писмото на друг генуезец, някой си Джовани Луиджи. — Хвърли поглед на смаяния Молиарти. — Ще се съгласите, че това е доста странно, нали? Колумб не само пише на един генуезец на кастилски, но и знаейки, че друг генуезки получател не владее кастилски, вместо да напише писмото на италиански или на генуезки диалект, за да го разберат веднага и двамата, моли Одериго да му преведе писмото. Невероятно, не смятате ли? Особено ако се има предвид, че Колумб, както се предполага, е бил генуезец. — Взе друго копие. — Това е писмо до друг генуезки получател, в случая банкова институция, Ufficio di San Giorgio . Посланието отново е написано на кастилски. — Усмихна се. — С други думи, имаме генуезец, който е живял до двадесет и четвъртата си година в Генуа, но който не е написал и ред на италиански или на генуезки диалект в писмата, отправени до генуезки получатели. — Едно последно копие. — А това тук е писмо до друг италианец, отец Гаспар Горичо. И отново изненада, писмото е на кастилски. Не бива да забравяме и писмото, изпратено до Тосканели. Писмото е изчезнало, но от отговора на Тосканели можем да съдим, че то е било написано на португалски или на латински. Да обобщим: разполагаме с част от кореспонденцията на Колумб с петима италианци, трима от които генуезци; нито едно от неговите писма не е написано нито на италиански, нито на генуезки диалект. Невероятно, нали?