— Не разбирам, Том. Нали самият вие казахте, че не смятате Колумб за испанец…
— Разбира се.
— Но сега твърдите, че е писал само на кастилски и латински.
— Точно така.
— Но след като не е кастилец, какъв е той в крайна сметка? Доколкото знам, в Португалия не се е говорило на кастилски…
— Не.
— Как да ви разбирам тогава?
— Всъщност още не съм ви разказал всичко.
— Е, добре, в такъв случай.
— Позволете ми да отбележа нещо предварително — каза Томаш. — Личните документи на Христофор Колумб са се изгубили с времето. Когато по-големият му син Диого Колом починал, кореспонденцията на Адмирала останала у съпругата на Диого, Мария, и на сина му Луиш, които отнесли всичко на Антилите. След смъртта им кореспонденцията била върната в Европа и предадена на монасите от „Лас Куевас“. Юридически спор впоследствие ги поделил между Муньо Колон и семейството на херцог Алба. Част от документите били предадени по-късно на втория херцог Верагуа, потомък на Адмирала. По онова време били останали само няколко писма от Колумб до Диого. — Томаш вдигна ръка. — Забележете, Нелсън. През тези години били изгубени почти всички документи. Личният дневник на Колумб също не е запазен; днес разполагаме само с едно копие на ръкописа, открито през XIX век, за което се предполага, че е направено от Бартоломе де лас Касас. — Постави ударение на думата предполага . — Естествено в този безпорядък се появили много фалшификати. В някои случаи фалшификаторите се ограничили с промяна на дребни детайли от текста, с което целяли да подсилят желаното внушение, след което вероятно са унищожили уличаващите ги оригинали. В други случаи били изфабрикувани нови документи. Понякога фалшификаторите били мотивирани от желанието да си присвоят националността на Колумб, друг път го правели просто за пари. Разговарях с експерти по автентични ръкописи, свикнали да се сдобиват с редки писма на аукционите, които ми разкриха, че ако се появи някъде писмо, написано собственоръчно от Колумб с доказана автентичност, то би струвало почти половин милион долара. По-скъпо от това, както ме увериха тези експерти — полу на шега, полусериозно — би струвало само писмо, написано от самия Исус Христос. Вижте каква цена само! Както разбирате, тези астрономически суми са насърчили появата на различни фалшификати.
— Искате да ми кажете, че всичко е фалшификат?
— Казвам, че навярно много от писмата, приписвани на Колумб, са фалшифицирани, частично или изцяло.
— Включително и писмата до генуезците?
— Да.
Молиарти се усмихна.
— В такъв случай имаме отговор на въпроса, който поставихте преди малко, нали? Щом тези писма са подправени, фактът, че са написани на кастилски, не доказва абсолютно нищо.
— Тези писма доказват разни неща, Нелсън. Доказват, че дори и фалшификаторите не са имали куража да напишат писмата на Колумб до генуезците на италиански, защото това би ги дискредитирало. Доказват, че оригиналите, на които са се основавали, във времето, когато все още е имало оригинали, са били написани на кастилски. И най-накрая, доказват, че наистина е имало заговор, целящ откривателят на Америка да се представи за генуезец.
— Глупости.
— Не са глупости, Нелсън. Има много фалшифицирани документи, в които умишлено е вмъкнато името Генуа.
— Значи нотариалните документи, намерени в архивите на Савона и Генуа, са били подправени?
— Не, те вероятно са истински. Тъкач на име Христофор Колумб безспорно е съществувал. Фалшификаторите са се интересували само от някои документи на мореплавателя Кристобал Колон и от всички документи, които свързвали Колумб с Колон, Документа Асерето и тези писма, изпратени в Генуа. Не забравяйте, Нелсън, че всичко, което знаем за Колумб, е написано или от италианци, или от испанци; в някои от случаите то е безобидно тенденциозно, в други случаи съвсем не е безобидно.
— Добре, продължавайте нататък — възкликна Молиарти нетърпеливо и посочи бележника на събеседника си. — Не съществуват ли документи, които според експертите са написани от ръката на Колумб?
— Има само две неща, в които можем да бъдем абсолютно сигурни. Първо, писмата на Колумб до неговия син Диого, които са били съхранявани от сигурни хора и институции през годините и пътят им може да бъде проследен с голяма точност.
— Пътят, за който споменахте преди малко?
— Да. Второ, това са бележките, вписани в полето на книгите, които са били собственост на Христофор Колумб и които са били дарени от по-малкия му син Ернандо на Колумбовата библиотека в Севиля. Макар че е възможно някои от бележкйте да са били направени от брата на Христофор, Бартоломеу. Но, така или иначе, част от тях със сигурност са били написани от самия Адмирал.
Читать дальше