Жозе Родригеш душ Сантуш - Kodeks 632

— Да поседнем?

— Да.

Приближиха се до издълбаната в мрамора скамейка, с две хрътки, застанали отстрани като охрана, и статуя на жена в средата с факла в ръце.

— Това е скамейка 515 — поясни Томаш, спирайки пред композицията. — Знаете ли какво е 515?

— Не.

— Това е код от Божествена комедия на Данте. 515 е мистичното число на божия пратеник, който ще дойде, за да отмъсти за тамплиерите и да възвести третата епоха на християнството, епохата на Светия дух и вечния мир на земята. — Изрецитира по памет: „Когато един божи вестител, петстотин и десятка и петица , ще погуби държанката ведно с гиганта, с когото прелюбодейства“. — Усмихна се. — Откъс от Чистилището , част втора от Божествена комедия . Отправи жест към каменната скамейка. — Както виждате, подобно на всичко останало в Кинта да Регалейра, и тази скамейка тук е алегория.

Настаниха се на студената скамейка. Американецът се загледа е любопитство в хрътката, седнала до него, и жената е факлата.

— Коя е жената?

— Беатриче, Дантевият водач в рая.

— Тук наистина всичко е история.

Томаш отвори чантата, е която не се разделяше никога, и извади бележника.

— Точно както ви казвах — прошепна. — Но има още една история, която бих искал да ви разкажа.

Томаш прелисти бележника и се облегна на твърдата скамейка.

— Португалският произход, който Умберто Еко приписва на Колумб, тласна в друга посока моите изследвания. Търсих разни елементи, проучих обстойно ксерокопията на документите, написани собственоръчно от великия мореплавател, и открих някои неща, които сигурно ще ви се сторят интересни. — Хвърли поглед на записките. — Първото нещо, което бихме могли да кажем, е, че спорът за националната принадлежност на Колумб в наши дни трябва да отчита факта, че по времето на мореплавателя страните не са били това, което са днес. Например Испания е целият Иберийски полуостров. Португалците сами са се смятали за испанци и негодували, когато кастилците злоупотребявали, като си присвоявали това име. Не е имало португалски мореплаватели в смисъла, който влагаме днес, а мореплаватели в служба на краля на Португалия или на кралицата на Кастилия. Фернандо Магелан например бил опитен португалски мореплавател, който обиколил света с кастилска флотилия. И докато бил с тях, бил кастилец.

— Малко като Фон Браун, нали?

— Моля?

— Фон Браун е германец, който решил да отиде до Луната като американец.

— Да, точно така — съгласи се Томаш. — Второто нещо, което би трябвало да отчетем, е, че големият спор относно истинската националност на Колумб се е водил около 1892 г., по повод 400-годишнината от откриването на Америка, в разгара на изострен национализъм. Испанските историци започнали да откриват уязвими места в генуезката теза и излезли с предположението, че Колумб бил галисиец или каталонец. Италианците, които преживявали националистически подем, свързан с политическото и културно утвърждаване на новосъздадената държава, отхвърлили яростно тази възможност. От този период датира и появата на фалшифицирани документи, както от едната, така и от другата страна.

— Не съм съгласен. Италианците са се стремили да установят истината.

— Така ли мислите? — Томаш извади малка книга от чантата, озаглавена Sails of Hope 234 234 „Платната на надеждата“ (англ.). — Б. р. , и започна да търси някакъв подчертан абзац. — Това изследване е посветено на истинската идентичност на Колумб. Негов автор е евреинът Симон Визентал, известен с издирването на нацистки престъпници. Визентал разказва, че разговарял с един италиански историк за проучването и чул следната реплика. — Томаш преведе думите на италианеца, цитирани в книгата: — „Няма значение какво ще откриете. Важното е да не изкарате Христофор Колумб испанец“. — Погледна Молиарти. — С други думи, за този италиански историк истината не била толкова важна, колкото националистическата потребност да се запази италианската самоличност на Колумб на всяка цена.

— Ами!.. — разсмя се американецът. — Нима вие не правите същото, само че с обратен знак?

— Лъжете се, Нелсън. Както ви обясних, това, което се опитвам да направя, е да възстановя изследването на професор Тошкано; задачата, която ми възложихте. Но ако желаете да спра, не се колебайте да ми кажете.

— Хм — измърмори Молиарти. — Няма защо да драматизираме. — Направи кратка пауза, преди да промени посоката на разговора. — Кажете ми, Том, смятате ли, че тезата за испанския произход на Колумб би могла да издържи?