— Забравил е тоскански? — Португалецът прихна. — О, Нелсън, наистина не би ми хрумнало подобно предположение. — Поклати глава развеселен. — Преди малко цитирах испанския историк и филолог Менендес Пидал, който е отбелязал, че Адмирала е запазил склонността си към португалския до края на живота си?
— Да.
— Е, добре, изправени сме пред необичайна ситуация. Колумб е живял двадесет и четири години в Италия и за това време той напълно забравя тосканския и родния си генуезки диалект. Същият този Колумб, който е живял едва десетина години в Португалия, не забравя португалския до края на живота си. Фантастично, нали? — Посочи американеца. — Изглежда, се опитвате да ме убедите, че Колумб е забравил напълно майчиния си език и в същото време е демонстрирал невероятна памет за португалския, очевидно чужд за него език? Така ли е?
— Ммм… да.
— О, Нелсън, това, което твърдите, е лишено от всякакъв смисъл — възкликна Томаш, поклащайки глава с леко раздразнение. — Разговорът ни няма нищо общо с логиката. Вижте, има един мъж, който, ако се вярва на нотариалните документи, е напуснал Генуа на двадесет и четири години. По онова време, за ваше сведение, един двадесет и четири годишен човек не е бил смятан за млад. Днес тази възраст би отговаряла на тридесет и пет години, дори повече. И така, доколкото знам, никой не би забравил езика си на двадесет и четири години. Още повече, че Колумб е живял с брат си Бартоломеу, също генуезец, и значи е имал прекрасна възможност да общува с него на майчиния си език. От друга страна, както вие сам току-що признахте, твърде вероятно е да е знаел тоскански, след като този е бил езикът, използван от италианците, намиращи се зад граница. Но единственият опит на Колумб да пише на италиански, който ни е известен, е отчайващо несполучлив. Факт е, че когато му е липсвала определена дума в кастилския, той не е прибягвал до италианизми, за да я замести, както би могло да се очаква от един италианец, а до португалски изрази. Всъщност единствените текстове на Колумб без португализми са онези, които са били преписани, защото в тези случаи писарите са поправяли и замествали португалските изрази с кастилски.
— Но, Том, нима няма италианизми в текстовете му на кастилски?
— Не, няма. Когато не е намирал подходящите думи на кастилски, явно са му хрумвали само португалски изрази.
— Хм…
— Има и друго, Нелсън.
— Какво?
— Нямах възможността да изчета всичко, което свидетелите са казали за Адмирала по време на съдебния процес Pleyto con la Corona , както и по време на делото Pleyto de la Prioridad 237 237 „Процес за първенство“ (исп.). — Б. р.
, на които е било решено, че Колумб е чужденец. Но двама от изследователите, с които се консултирах, евреина Симон Визентал и испанеца Салвадор де Мадариага, са открили страхотни свидетелства. — Още веднъж прегледа записките си. — Визентал съобщава: „Свидетелите твърдят, че Христофор Колумб е говорил кастилски с португалско произношение“. Мадариага на свой ред отбелязва, че Колумб „говорел кастилски с португалско произношение“. Томаш впери поглед в Молиарти и се усмихна победоносно с блеснали зелени очи, напомняйки шахматист, който току-що беше матирал противника и сега наблюдаваше смаяното изражение на разбития съперник. — Разбрахте ли?
Американецът остана мълчалив и замислен, с отсъстващ поглед.
— Shit! — промърмори тихо, сякаш на себе си. — Сигурен ли сте?
— Други го казват. — Стана от пейката и се протегна, раздвижвайки схванатите си мускули. — Има много неща, които не се връзват, Нелсън. Знаете ли кой е първият човек, с когото Адмирала се е свързал след пристигането си в Испания, предполага се през 1484 г.?
Молиарти също стана и разкърши снага, опитвайки се да възстанови кръвообращението си. Скамейка 515 беше красива, но неудобна.
— Нямам представа, Том.
— Монахът Марчена. Знаете ли каква е била неговата националност?
— Може би португалец?
— Абсолютно вярно. — Усмихна се. — Забелязали ли сте, че в чужбина сме склонни да търсим наши сънародници? Той е могъл да се свърже с генуезци и други италианци, каквито е имало доста в Севиля, включително и в манастира на Марчена. Но, не, срещнал се е с португалец.
— Това нищо не доказва.
— Разбира се, но е доста любопитно, нали? — Томаш тръгна по пътеката между дърветата и Молиарти го последва. — Има много въпроси, които очакват своя отговор. Например защо след като е бил генуезец, Колумб е държал произхода си в тайна? Кастилците са били в много добри отношения с Генуа по онова време и не са имали никаква причина да не се доверяват на един генуезец. По-скоро обратното, контактите с генуезци са се смятали за престижни; англичаните дори плавали в Средиземно море под закрилата на генуезкото знаме, бял флаг с червения кръст на свети Георги, който впоследствие станал знаме на Англия. Но като се има предвид съперничеството между кастилци и португалци, присъствието на португалец начело на кастилските екипажи би представлявало проблем, както и обратното. Достатъчно е да припомним патилата на португалеца Фернандо Магелан, обиколил за първи път света с кастилски флот. Бидейки генуезец, Колумб не би следвало да има основание да крие произхода си. Но като португалец…
Читать дальше