Жозе Родригеш душ Сантуш - Kodeks 632

— Това са само предположения.

— Да, така е. Но е факт, че не знаем причината, поради която Колумб е превърнал потеклото си в мистерия, нали? Повярвайте ми, има много въпроси, които продължават да чакат отговор. Например поради каква причина той не е използвал нито италиански, нито тоскански или volgare в кореспонденцията си с италианци, най-вече с Тосканели? Защо е говорел кастилски с португалско произношение? Щом е бил неук тъкач, по какъв начин е научил латински и космография? Какво да кажем за странните несъответствия на дати? Как да си обясним факта, че през 1474 г., според писмото на Тосканели, той би трябвало да е в Лисабон, докато според генуезките нотариални документи в този момент се е намирал доста далече от Португалия? Наистина има толкова много въпроси, че следобедът няма да ми стигне, за да ги изредя всичките. Що се отнася до отговорите, изисква се огромен труд и фантазия, а понякога и спекулативни разсъждения.

Молиарти не отговори. Вървеше, забил поглед в земята, с отпуснати рамене и угрижено лице. Катереха се по стръмната пътека, потънали в размисъл за тайните, които Тошкано бе изровил из старите ръкописи, мистерии, разкриващи изпод дълбокия слой прах на времето необяснимо мълчание, противоречия и бели петна. Червени и жълти магнолии пъстрееха из зелената пътека, която се виеше между букови и дъбови стволове, борове и палми; въздухът беше свеж и лек, наситен с аромата на розите, засадени в романтични лехи, и на лалета, чиято крехка изящност контрастираше с чувствената красота на предизвикателните и съблазнителни орхидеи. Следобедът ги люлееше в бавния ритъм на могъщия валс на природата; гората се раздвижваше и пулсираше от живот с тихо шумолящите корони на дърветата, по които пробягваше лекият бриз, диханието на планината, долетяло отвисоко е кълбестите облаци; от бухналите дървета долитаха отчетливи и весели трели, ликуващите песни на дроздовете, тихото гукане на колибри и упоителните мелодии на славеите.

Тясната пътека внезапно ги изведе пред широка тераса, преградена със стена от едната страна, където имаше фонтан с каменен йолусвод.

— Изворът на изобилието — съобщи Томаш. — Името е доста подвеждащо, всъщност представя нещо далеч по-драматично. Да видим дали ще се досетите…

Американецът разгледа внимателно скулптурната композиция между дърветата. Полусводът имаше по една чаша във всеки край, като всяка от тях имаше глава на сатир и овен, изваяни от двете страни.

— Демони ли са?

— Не. Сатирът е същество, което въплъщава хаоса. Овенът е символ на пролетното равноденствие и представлява реда. Със сатир и овен от двете си страни всяка от тези чаши означава ordo ab chao , „ред от хаоса“.

По средата на полусвода имаше огромен каменен трон, с голяма маса, издигната пред него. От другата страна на фонтана се виждаше вградена мида с мозаично изображение на везни.

— Нямам и най-малка представа какво би могло да е това.

— Това е съд, Нелсън.

— Съд?

— Ето там е тронът на съдията. — Посочи към огромния трон от камък. — Везните на справедливостта. — Махна към мозаичната рисунка. — Според символиката на тамплиерите и масоните, по време на пролетното равноденствие светлината и тъмата са в съвършено равновесие, въплъщавайки справедливостта и безпристрастието; именно на този ден те ръкополагали новия Велик магистър, който поемал управлението, като сядал символично на трона. — Томаш се обърна с жест към фонтана, където се виждаха и други мозаични рисунки. — По тази стена има елементи, напомнящи Соломоновия храм в Йерусалим. Предполагам, че сте чували за Соломоновата справедливост? — Вдигна очи към двата пирамидални обелиска върху стената на фонтана. — Обелиските свързват Земята с небето и напомнят двата стълба на входа на Соломоновия храм, истински стожери на справедливостта.

Поеха по друга пътека сред дърветата и стигнаха до нова площадка, по-голяма от тази на Извора на изобилието. Беше Вратата на пазителите, пазена от два тритона. Томаш поведе госта си по пътя, който заобикаляше мястото и криволичеше из гората, покриваща склона на планината; заизкачваха се нагоре, докато стигнаха до нещо, наподобяващо долмен, мегалитно образувание от гигантски камъни, покрити с мъх. Минаха под свода, образуван от поставени един върху друг скални блокове, както в Стоунхендж, и Томаш побутна някаква каменна плоча. За изненада на Молиарти, камъкът се завъртя около оста си и разкри вътрешността на структурата. Прекосиха тайния вход и се озоваха пред кладенец; надвесиха се над преградата и погледнаха надолу, където се виждаха спираловидни стъпала с парапет, издълбан в каменните стени и сводове, укрепени с колони, сенчести ниши в камъка и естествена светлина, струяща на върха.