Жозе Родригеш душ Сантуш - Kodeks 632

— Какво е това? — попита Молиарти.

— Кладенецът на посвещението — поясни Томаш и гласът му отекна сред каменните стени. — Ние сме в долмен, мегалитна гробница. Това място символизира края на първичното човешко съществуване. Трябва да се спуснем в кладенеца в търсене на духовното, в името на раждането на новия човек, на просветения човек. Спускането в кладенеца е навлизане в самите нас, в най-съкровената същност на душата ни. — Кимна на американеца да го последва. — Хайде, елате.

Заслизаха по тясната стълба, чиято спирала се виеше покрай стените на кладенеца и ги отнасяше все надолу. Настилката беше мокра и стъпките им отекваха по каменните стъпала с метален звук, стържещ и звънтящ, примесен с птичето чуруликане, което проникваше в бездната през небесния отвор и отгласът му се носеше надалече в тъмната дупка. По стените беше избила влага и мъх, плъзнал също и по парапета. Надвесиха се над перилата и надникнаха към дъното; кладенецът напомняше обърната наопаки кула и Томаш си помисли, че е кулата в Пиза, забита с върха надолу в земята.

— Колко нива има кладенецът?

— Девет — каза професорът. — Девятката е символично число. В много европейски езици цифрата девет е сходна с думата нов. В португалския това са съответно nove и novo ; в испанския — nueve и nuevo . Във френския език имаме neuf и neuve , в английския — nine и new . На италиански — nove и nuovo; на немски — neun и neu . „Девет“ символизира прехода от старото към новото. Девет са първите тамплиери, рицарите основатели на Ордена на храма, чийто наследник е португалският Орден на Христос. Девет са учителите, които Соломон е изпратил да търсят Хирам Абиф, архитекта на храма. Деметра обикаля света за девет дни, дирейки Персефона. Девет са музите, дъщери на Зевс и Мнемозина. Необходими са девет месеца, за да се роди човешко същество. Тъй като е последното от простите числа, девет е едновременно край и начало, старо и ново, смърт и възраждане, краят на един цикъл и началото на друг, числото, което затваря кръга.

— Странно…

Най-сетне стигнаха до дъното и се загледаха в центъра на Кладенеца на посвещението. Там имаше кръг, украсен с бял, жълт и червен мрамор, по който се стичаха кални вадички. От центъра на мраморния кръг се издигаше осемлъчева звезда със загатнат кръст в нея, кръста на тамплиерите, религиозния орден, който бе въвел октогоналното крило в западнохристиянските храмове. Един от лъчите на звездата сочеше към тъмна дупка в дъното на кладенеца.

— Тази звезда е и роза на ветровете — обясни Томаш. — Обърната е на изток. От изток изгрява слънцето и натам са обърнати църквите. Пророк Иезекиил е казал: „Славата на Бога Израилев иде от изток“. Да тръгнем из тази пещера.

Професорът хлътна в тъмната ниша в стената и Молиарти го последва след кратко колебание. Вървяха внимателно, опипвайки стените като слепци из мрачните дълбини на неравния тунел. Когато свърнаха зад ъгъла, редица от жълти светлинки се появи в земята от лявата им страна, помагайки им да следват пътя. Сега напредваха по-уверено, криволичейки из дългия тунел, издълбан в гранита. Друга тъмна сянка се отвори вдясно, друг път из пещерата, което бе знак, че това не беше обикновен подземен проход, а по-скоро лабиринт. Запознат с пътя, Томаш не обърна внимание на този алтернативен маршрут и продължи напред, придържайки се към главния път, докато една светла пролука не извести приближаването им към външния свят. Продължиха по посока на светлината и съзряха каменен свод над кристално езеро, чиято повърхност се набраздяваше от струйка вода, която се стичаше по скалата с бълбукащ звук. Спряха под свода, пътят се разделяше пред езерото и трябваше да решат накъде да поемат.

— Наляво или надясно? — попита Томаш.

— Може би наляво? — предложи Молиарти несигурно.

— Надясно — противопостави се португалецът, сочейки правилния маршрут. — Знаете ли, Нелсън, краят на тунела възпроизвежда епизод от Енеида на Вергилий. Това би трябвало да е сцената, в която Еней, слязъл в ада да търси баща си, се озовава на кръстопът. Наляво отиват осъдените да горят в ада. Само пътят надясно води до спасението. Еней избира да върви надясно, пресича река Лета и се озавава в Елисейските полета, където намира баща си. Затова трябва да следваме същата посока.

Поеха надясно, но тунелът стана още по-тъмен, тесен и нисък. Потънаха в непрогледен мрак, който изведнъж ги притисна отвсякъде; бяха принудени да се придвижват стъпка по стъпка, опипвайки предпазливо влажните стени. Най-сетне тунелът се отвори за външния свят, обляна в светлина каменна пътека от камъни пресичаше езерото, образувайки стъпала, които се подаваха над водата. Заподскачаха от камък на камък, докато накрая се добраха до брега; отново бяха в горичката, заобиколени от цветове, следобедни аромати и нежните трели на дроздовете, които подхвръкваха от клон на клон.