Жозе Родригеш душ Сантуш - Kodeks 632

Томаш запрехвърля страниците на книгата, трескав и развълнуван, търсейки припряно страница 236. Намери я на секундата и остана неподвижен с книгата в ръка, анализирайки текста внимателно. В самото начало, отляво, се виждаха числата 45 с дребен шрифт, а отдясно — епиграф от Петер Колозимо, изваден от Terra senza tempo 224 224 „3емя без време“ (итал.). — Б. р. .

— „Оттук произтича необикновен въпрос“ — прочете Томаш.

— „Дали египтяните са познавали електричеството?“

— Какво пък означава това?

— Не знам.

Томаш прочете набързо страницата с жаден поглед. Приличаше на мистичен текст, с подробни препратки към изчезналите континенти Атлантида и Му, както и легендарния остров Авалон и култовия център на майте Чичен Ица, загадъчни земи, населени с келти, нибелунги и изчезналите цивилизации от Кавказ и Инд. Но когато стигна последния параграф, сърцето на Томаш подскочи и очите му станаха прозрачни като стъкло.

— Исусе Христе!

— Какво открихте?

Подаде книгата на Молиарти и му посочи последния абзац от страницата.

— Вижте какво е написал тук Умберто Еко — каза Томаш. Американецът намести трескаво очилата и прочете посочения абзац:

Само един любопитен текст за Христофор Колумб: анализира подписа му и разкрива в него препратка към пирамидите. Той е възнамерявал да възстанови Храма на Йерусалим, тъй като е бил велик майстор от Ордена на тамплиерите в изгнание. Тъй като явно бил португалски евреин и следователно посветен в кабала, успял с талисмани и призовавания да укроти бурите и да надвие скорбута.

— Fuck 225 225 „По дяволите!“ (англ.). — Б. р. ! — изпсува Молиарти.

ПОЧУКВАНЕТО ПО ВРАТАТА НЕ БЕШЕ КАТО ДРУГИТЕ. Мадалена Тошкано беше свикнала да разпознава обичайните потропвания: нетърпеливото думкане по вратата на по-големия ѝ син, четиридесетгодишен мъж, който имаше докторантура по психология; нервното барабанене с пръсти на по-малкия, поклонник на изкуствата, който си вадеше хляба с кинокритика в един седмичник, отсеченото тропане на господин Ферейра, бакалина, който редовно зареждаше малкия ѝ стар хладилник. Но това почукване беше различно; настоятелно и отчетливо. Човекът отвън сякаш се опитваше да изглежда спокоен и овладян, но потропването издаваше едва сдържана припряност.

— Кой е? — попита старата госпожа с треперлив глас, увита в халата и прилепила глава до вратата. — Кой сте вие?

— Аз съм — отговори мъжки глас от другата страна. — Професор Томаш Нороня.

— Кой? — попита тя недоверчиво. — Какъв професор?

— Онзи, който възстановява изследването на съпруга ви, госпожо. Бях тук неотдавна, не си ли спомняте?

Мадалена открехна вратата, без да сваля веригата. Лисабон вече не беше селото от едно време, както обичаше да казва, градът беше пълен с крадци и бандити, с всякаква пасмина, достатъчно бе да следиш новините по телевизията. Всичко, което идваше отвън, я парализираше от ужас; и най-голямата предпазливост ѝ се струваше недостатъчна. И все пак Мадалена не усети нищо заплашително от другата страна на вратата; от коридора я гледаше тъмнокестеняв мъж с кристалнозелени очи, които веднага разпозна.

— Ах, вие ли сте? — възкликна тя. Побърза да свали предпазната верига и отвори вратата. — Влезте, влезте.

Томаш се вмъкна в стария апартамент. Лъхна го същият спарен въздух с мирис на плесен, същата приглушена светлина с едва прозиращите през тежките завеси слънчеви лъчи, безсилни да разсеят гъстия полумрак в ъглите. Подаде на домакинята бял пакет, вързан с панделка.

— За вас е.

Мадалена Тошкано погледна малкия пакет.

— Какво има тук?

— Пастички от сладкарницата. За вас са.

— О, Господи. Не трябваше…

— За мен е удоволствие.

Госпожата го отведе в хола и отвори пакета. В картонената кутия имаше сладкиш с бъбрековидна форма с шоколадова глазура, карамелизирана duchesse с крем chantilly 226 226 „Дукеса с крем шантили“ (фр.). — Б. р. и palmier 227 227 Сладкиш от многолистно тесто (фр.). — Б. р. .

— Каква прелест! — ахна Мадалена. — Извади чинийка и постави сладкишите в нея. — Какво предпочитате?

— За вас са.

— О, не, не бива да прекалявам. Лекарят ми е забранил храни, богати на холестерол. — Протегна ръка с чинийката към него. — Вземете си, моля.

Томаш избра duchesse , сладкишът наистина изглеждаше вкусен. Мадалена се спря на palmier .

— Какво ще кажете за избора ми? — попита той, наслаждавайки се на тортата си.