Жозе Родригеш душ Сантуш - Kodeks 632

Американецът поклати глава.

— Не.

Томаш допря върховете на палеца и показалеца, окръгляйки нула с двата пръста.

— Нула, Нелсън. Нито един от претендентите не е бил от Генуа. — Направи пауза, за да подчертае драматичния ефект на разкритието. — Докато най-сетне през XIX век започнали да изскачат документи отвсякъде. Трябва обаче да се има предвид, че през този период историческите изследвания се смесили опасно с политическите интереси. Италианците се намирали в разгара на движението за обединение и национално утвърждаване, начело на което бил генуезецът Джузепе Гарибалди. Появили се първите предположения, че Колумб всъщност не бил италианец, а това било неприемливо за новата държава. Генуезецът Колумб се бил превърнал в символ на вътрешно единство, основание за гордост на милиони италианци, които се стичали в новосъздадената държава, както и за безбройните италианци, които започнали да емигрират в Съединените щати, Бразилия и Аржентина. Дебатът приел шовинистични размери. В този политически и социален контекст генуезката теза се оказала в доста двусмислено положение. От една страна, били налице много документи, доказващи, че в града наистина е имало един Кристофоро, един Доменико, един Бартоломео и един Якоб, но от друга, нямало как да се удостовери по безспорен начин, че съществува връзка между тези хора и откривателя на Америка. Нещо повече, подобна връзка изглеждала абсурдна, като се има предвид, че генуезецът Колумб бил прост тъкач, а Колом от Иберия бил ерудиран адмирал с познания в областта на космографията, навигацията и литературата. В този политически контекст, на фона на процеса за национално утвърждаване, било недопустимо да се подлага на съмнение произходът на героя. И тогава, като по чудо, се появил Документът Асерето с така необходимото доказателство. Самият факт, че документът се появил точно когато най-много са се нуждаели от него, несъмнено поражда съмнения. Нещата стават още по-съмнителни, когато разберем, че след като представил така жадуваното доказателство, полковник Асерето получил почетна награда от името на италианската държава за високи заслуги към нацията и бил произведен в чин генерал.

— Том, всичко това може и да е вярно, но отново звучи спекулативно. Има ли нещо в нотариалния акт, открит от Асерето, което би могло да се смята за подозрително?

— Да.

Двамата мъже останаха взрени един в друг.

— Датата на раждане на Колумб.

— Какво не е наред с нея?

— Две неща. Първото отново е свързано с момента на откриването на Документа Асерето. През 1900 година се е състоял конгрес на американистите, които приели, че Колумб е роден в 1451 г. Било е само предположение, основаващо се на нотариален акт от 1470 г., в който е записано… — Направи справка в копието на акта, който беше открил в Генуа. — Cristoforo Colombo, figlio di Domenico, maggiori di diciannove anni 215 215 „Христофор Колумб, по баща Доменико, пълнолетен, 19-годишен“ (итал.). — Б. р. . — Нахвърли в бележника си някакви цифри. — Като извадим от 1470 деветнадесет, получаваме 1451. Основавайки се единствено на този нотариален документ и без доказателства, че Кристофоро Коломбо е Кристовао Колом, участниците в конгреса определили годината на раждане на откривателя на Америка. Но нека видим какво е отбелязал португалският историк Армандо Кортезао във връзка с Документа Асерето. — Извади дебела книга от чантата със заглавие Картография и картографи от XV и XVI век , намери страницата, която търсеше, и прочете няколко реда, които предварително бяха подчертани с молив. — „Необикновено е, че толкова важен документ, съизмерим със завещанието на Колумб и други познати документи, който потвърждава с такава прецизност възрастта, приета на конгреса на американистите през 1900 г., е бил открит в претърсените не веднъж и дваж архиви на Генуа, проучени до дъно от стотици жадни изследователи на колумбовия период, и то сред нотариални книжа, без никой дотогава да е обърнал внимание на декларация от такова първостепенно значение. Изумително съвпадение! През 1900 година конгресът на американистите фиксира 1451 година като рождена дата на Колумб и малко след това през 1904 г. се появява документ от 1479 г., в който самият Колумб твърди, че е на 27 години, като всички останали подробности съвпадат с други данни, считани за не много убедителни, като престоя в Португалия през 1478 година“. Това странно съвпадение подтиква известния португалски историк да отбележи по повод на същия Документ Асерето: „Индустрията по фалшифицирането на стари документи е достигнала такова съвършенство, че в случая нищо не може да ни учуди“. — Томаш погледна събеседника си. — Що се отнася до момента, драги Нелсън, вече говорихме. — Прибра томчето на Армандо Кортезао в чантата. — Нека се спрем сега на самата дата. Документът Асерето потвърждава учудващо бързо и прецизно датата, която почти своеволно е била установена четири години по-рано от конгреса на американистите. Но твърдението, че 1451 г. е рождената година на Христофор Колумб, е оборено от твърде авторитетно свидетелство. — Задържа за миг погледа си върху Молиарти с предизвикателен вид. — Знаете ли кой поставя под въпрос датата от Документа Асерето?