Жозе Родригеш душ Сантуш - Kodeks 632

— Кой е принц Хуан?

— Първородният син на „католическите крале“.

— Значи вие имате копие от нотариалния препис, заверен от принца наследник и все още се съмнявате в достоверността на завещанието?

— Нелсън — каза Томаш приглушено, — принцът е починал на 4 октомври 1497 година.

— И какво следва от това?

— Ами след като е умрял през 1497 година, как е могъл да завери нотариалния препис от 1498?

Молиарти застина за един безкраен миг, впил поглед в събеседника си.

— Да… — каза накрая.

— Това, драги ми Нелсън, е много тежка техническа грешка, която буди съмнения относно достоверността на копието на Mayorazgo . Но най-лошото е, че не е единственото противоречие в документа.

— И друго ли има?

— Разбира се, че има. Вижте само този израз на Колумб. — Взе един лист от текста. — Lo suplico al Rey y a la Reina, Nuestros senores, y al Principe Don Juan, su primogénito, Nuestro Serïor … 200 200 „Най-настоятелно моля краля и кралицата, нашите господари, и принц дон Хуан, първородния им син, нашия господар…“ (исп.). — Б. р. — Вдигна глава и погледна американеца. — Същият проблем. Колумб отправя молба към принц Хуан, сякаш е жив, докато принцът се е споминал предишната година, едва деветнадесетгодишен. Събитието е било толкова разтърсващо за времето си, че целият двор пазил строг траур, а обществените и частните институции били затворени за четиридесет дни, траурни знаци имало по зидовете и портите на всички испански градове. Как да допуснем в такъв случай, че Адмирала, който е бил приближен на кралския двор и най-вече на кралицата, не е бил осведомен за смъртта на принц дон Хуан? — Професорът се усмихна и поклати глава. — А сега чуйте това. — Пак заби очи в ксерокопията. — Habrâ el dicho Don Diego — прекъсна, за да поясни, че Диего е Диого на кастилски, и продължи: — о cualquier otro que heredare este Mayorazgo mis oficios de Almirante del Mar Océano, que es de la parte del Poniente de una raya que mandé asentar imaginaria, su Alteza sobre a cien léguas sobre las islas de las Açores, y otros tanto sobre las de Cabo Verde 201 201 „Гореспоменатият дон Диего или който и да е друг наследник, определен с този документ, наследява титлата „адмирал, кралски наместник на океана и задморските територии“, владение на Негово величество, на запад от въображаемата линия, преминаваща на сто левги от Азорските острови и от Кабо Верде“ (исп.). — Б. р. . — Стрелна c поглед Молиарти. Това изречение е пълно с противоречия. На първо място, как е възможно великият Христофор Колумб да твърди, че Кабо Верде и Азорските острови са на един същ меридиан? Нима той не е знаел онова, което всички моряци от онова време са знаели и което е било факт, че Азорските острови се намират пò на запад от Кабо Верде? Нима някой би повярвал, че откривателят на Америка, който е бил на тези два португалски архипелага, би могъл да твърди подобно нещо? Второ, трябва да отбележим, че това за стоте левги е било включено в папската була Inter caetera от 1493 г. и се отнася до Договора от Алкасовас/Толедо. Но въпросът е друг. През 1498 г., когато е бил подписан Mayorazgo , вече е бил в сила Договорът от Тордесиляс, известен на Колумб факт, тъй като самият той е бил в основата на това разделение на света между Португалия и Испания. Как да си обясним факта, че Адмирала използва изрази от папска була, отнасящи се до договор, който вече не е бил в сила? Трето, употребявайки израза de una raya que mandé asentar imaginaria, su Alteza , той без време допуска смъртта на кралица Исабел, която се споминала през 1504 г., шест години по-късно. Как е възможно Колумб да се обръща към двамата „католически крале“ в единствено число? Нормалното би било, както е видно във всеки документ от онова време, да използва обръщението sus Altezas , „Ваши величества“. Нима Колумб е решил да засегне един от монарсите, игнорирайки неговото съществуване? Или този документ е бил написан след 1504 г., когато вече е имало само един монарх, от някой фалшификатор, който е пропуснал тази подробност, променяйки само датата 1498 г.?

— I see — обади се унило Молиарти. — Това ли е всичко?

— Не, Нелсън. Има още. Трябва да отбележим факта, че в Mayorazgo Христофор Колумб споменава точно четири пъти Генуа. И в два от случаите заявява открито, че това е градът, където се е родил. — Облегна се на стола и подреди листовете. — Впечатляващо. Христофор Колумб цял живот е крил своя произход. Бил е обсебен от тази тайнственост до такава степен, че психиатърът Чезаре Ломброзо, създател на криминологията, го смята за параноик. От Ернандо Колон знаем, че след откриването на Америка през 1492 г. Адмирала станал още по-потаен. Чуйте какво казва Ернандо в Животът на Адмирала. — Отвори книгата и прочете един подчертан абзац: — Quando fué su persona a propόsito y adornaba de todo aquello, que convenia para tan gran hecho, tanto menos conocido y cierto quiso que fuese su origen y pátria 202 202 „Колкото и да е бил надарен с ония качества, подобаващи за такова огромно дело, той все по-малко желаел да се знае за неговия произход и отечество“ (исп.). — Б. р. — Вгледа се в събеседника си. — С други думи, колкото по-известен ставал Колумб, по-малко желаел да се знае за произхода и родината му. Значи толкова време е пазил в тайна мястото, където се е родил, толкова труд да покрие тези факти с мълчание и изведнъж, без видима причина, се разсипва от излияния за Генуа в своето завещание, обезсмисляйки с един замах всичките си предишни усилия. Според вас това има ли някакъв смисъл?