Жозе Родригеш душ Сантуш - Kodeks 632

— Разбрах вече — с мрачен вид процеди през зъби американецът. — А произходът?

— И дотам ще стигнем — вдигна ръка историкът към своя събеседник за малко търпение. — Mayorazgo постановява, че част от рентата, на която Адмирала имал право, трябвало да отиде в Ufficio di San Giorgio , и дава строги указания относно това как неговите наследници би трябвало да подпишат всички документи. Колумб искал те да не използват фамилното име, а само титлата El Almirante под странна пирамида от инициали и точки. — Томаш показа друг лист. — И ето че стигнахме до онази част, която ви интересува, Нелсън. Вас, а както изглежда, и Тошкано. В даден момент при съставянето на завещанието Колумб е направил нещо безпрецедентно. Адмирала припомня на владетелите, че е служил в Кастиля, siendo уо nacido en Genova , бидейки роден в Генуа.

— Аха! — възкликна Молиарти и почти подскочи на стола. — Това е доказателството!

— Спокойно, имайте търпение — каза Томаш, смеейки се на ентусиазма на американеца. — На друго място в Mayorazgo Колумб нарежда на своите наследници да поддържат връзка с Генуа, pues que della sali y en ella naci 199 199 „…тъй като родът им произхожда оттам“ (исп.). — Б. р. .

— Виждате ли? В какво се съмняваме тогава?

— Всичко е много ясно — съгласи се Том със саркастична усмивка. — Стига да е истина.

Ентусиазмът на Молиарти помръкна. Погледна събеседника си с недоверие, което бързо премина в негодувание.

— По дяволите — избухна той. — Да не би да ми казвате, че всичко това е лъжа? Каква наглост!

— Спокойно, Нелсън, спокойно! — помоли Томаш, изненадан от неочакваното избухване, и вдигна ръце в знак, че се предава. — Нека да се разберем. Аз не определям кое е истина и кое — лъжа. Просто проучих документите и свидетелствата, прегледах записките на професор Тошкано и проследих мисълта му. В края на краищата вие ме наехте за това, нали? И така, убедих се, че професор Тошкано е имал силни съмнения относно някои аспекти от живота на Христофор Колумб, считани за доказани. Вървейки по стъпките му, аз ви представям уязвимите места по отношение на достоверността, които открих в документите и свидетелствата. Ако ние приемем за легитимни всички съществуващи документи и свидетелства, историята на Адмирала изглежда недействителна. Той би трябвало да се е родил едновременно на няколко места и да има няколко имена. Това не е възможно. След като направим равносметка, вие ще трябва да прецените кои от документите и свидетелствата са фалшиви и кои са истински. За тази цел е необходимо да сте наясно с противоречията и необоснованите твърдения във всеки от тях. Когато имате цялата информация, ще можете да направите своя избор. Ако желаете Колумб да е генуезец, достатъчно е да пренебрегнете противоречията в документите, които поддържат тази теза, разрешавайки ги по чисто спекулативен път. Обратното също е валидно. Но бих искал да ви кажа, че аз не смятам да оборвам генуезката хипотеза. В интерес на истината, произходът на Христофор Колумб изобщо не ме интересува. — Направи пауза, за да подчертае смисъла на казаното. — Това, което се опитвам да направя в момента, е да възстановя изследванията, проведени от професор Тошкано, за което бях нает, а също и да ви изложа резултатите от собствените си проучвания, свързани с всеки един документ. Нищо повече.

— Имате право — отстъпи Молиарти, вече по-спокоен. — Моля да ме извините, това беше прибързана реакция. Моля, продължете.

— Добре — продължи Томаш. — Както ви казах, в Mayorazgo Колумб на два пъти споменава открито и ясно, че Генуа е родният му град. Но не е само това. По-нататък за трети път заявява, че „Генуа е велик и могъщ град не само заради морето“, и няколко страници след това добавя една четвърта препратка, приканвайки своите наследници да се помъчат „да работят винаги за честта, добруването и величието на град Генуа, полагайки всички усилия и средства, за да защитят и допринесат за още по-голямото благо и слава на републиката им“.

— Значи Колумб на четири пъти споменава Генуа, като в две от препратките заявява открито, че е роден там.

— Правилно — потвърди Томаш. — Което означава, че всичко зависи от преценката за достоверността на този документ. Съществува заверен екземпляр на Mayorazgo от 1501 година, открит едва през 1925 г., който се съхранява в Централния архив в Симанкас. Донесох ксерокопие от копието на нотариалния препис на оригинала на Mayorazgo , който се пази в Главния архив на Индиите в Севиля. — Показа копията, които беше направил в Севиля. — Казаха ми, че оригиналът на нотариалния препис е изчезнал още през XVI век, но не съм убеден, че това е истина. Единственото нещо, което мога да твърдя със сигурност, е, че в Главния архив на Индиите има само копие. Предполагам, че е същото копие, което е изиграло решаваща роля в Pleyto Sucesorio , прочутия съдебен процес, заведен през 1578 г., за да се определи законният наследник след смъртта на дон Диего, внук на Диого Колом и правнук на Христофор Колумб. Добре е да напомним, че според Mayorazgo , наследниците могат да бъдат само от мъжки пол, носещи фамилията Колон. В явно противоречие с установените от Адмирала наследствени права съдът решава да приеме и името Колумб и тази информация се разгласява в Италия. И понеже Христофор Колумб е имал право над част от богатствата от Индиите, според договореното с „католическите крале“ през 1492 г., новината, че всеки, който носи името Колумб, би могъл да претендира за наследствени права, събужда небивал интерес. Оказало се, че името Христофор Колумб е относително често срещано име в Италия, поради което съдът поискал от кандидатите да представят документи, удостоверяващи, че сред прадедите им има двама братя Бартоломео и Якоб, чийто баща се казва Доменико. Трима кандидати отговаряли на това изискване. От тримата италианци останал само един, някой си Балдасаре Колумб от Кукаро Монферато, малко селище от Пиемонте. Балдасаре е трябвало да се пребори с испанските наследници на Колумб и точно по времето на този процес един испански адвокат, наречен Верàстеги, показал копието на преписа, доказвайки, че е заверено от принц Хуан на 22 февруари 1498 г., датата на издаването на завещанието.