Жозе Родригеш душ Сантуш - Kodeks 632

— Разбирам — каза Лена. — И Библията ли е написана на финикийски?

Томаш се разсмя, но веднага спря, от страх да не обиди момичето.

— Не, Библията е била написана на староеврейски и арамейски — поясни той. — Но строго погледнато, въпросът ви не е неоснователен, тъй като наистина съществува връзка с финикийския. Знаете ли, в Сирия, позната тогава като страна на Аарон, била открита арамейска азбука, сходна с тази, която използвали финикийците, което ни води до извода, че двете писмености са свързани. Много учени са убедени, че финикийското писмо е в основата на староеврейската, арамейската и арабската писменост, макар че не е ясно как точно е станало това.

— Нашата азбука също ли произхожда от финикийската?

— Косвено, да. Гърците възприели някои неща от финикийците, като добавили знаци за гласните към буквите за съгласните от арамейски и староеврейски. Например първите четири букви от ивритската азбука са алеф, бет, гимел и далет, на които отговарят гръцките букви алфа, бета, гама и делта. Както се вижда, това сходство между двете азбуки не е обикновено съвпадение, двете писмености са свързани. От друга страна, обърнете внимание, че на основата на сливането на двете първи букви от гръцката азбука, алфа и бета, гърците създали думата алфабет , „азбука“. Впоследствие на основата на гръцката азбука била създадена латинската. Алфа се превърнала в буквата а , бета — в b , гама — в с , делта — в d . И ето ни сега нас, говорим португалски, който, както се знае, е латински език.

— Но шведският не е.

— Да, шведският е скандинавски език, от семейството на германските езици. Но истина е, че и той използва латинската азбука, нали?

— А руският?

— Руският използва кирилицата, която също произхожда от гръцкия.

— Но вие не ни обяснихте това в днешната лекция.

— Спокойно — усмихна се Томаш и вдигна ръка с отворена длан като регулировчик, който спира уличното движение. — Учебната година е пред нас. Гръцкият ще бъде тема на следващия ни урок. Нека приемем, че с вас малко изпреварихме нещата…

Лена въздъхна.

— Ах, професоре — възкликна тя. — Имам нужда не да избързвам с материала, а да наваксам пропуснатото от първите часове.

— Ами кажете тогава. Какво искате да научите?

— Както ви обясних по телефона, поради закъснението на процедурата по програмата Еразъм пропуснах първите часове. Разгледах някои от записките на колегите, отнасящи се до клинописното писмо в Шумер, и трябва да ви призная, че нищо не разбрах. Наистина трябва мъничко да ми помогнете.

— Добре. Какво, по-точно, ви интересува?

Шведката се наведе над бюрото, доближавайки глава до Томаш. Професорът усети ароматното ѝ ухание и замайващата близост на едрите гърди, напиращи под пуловера. Направи усилие да подчини въображението на волята си, повтаряйки си, че тя е студентка, а той — преподавател, тя е млада, а той — мъж на тридесет и пет, тя е свободна, а той — женен.

— Господин професоре, опитвали ли сте някога шведска кухня? — попита Лена с медено гласче.

— Шведска кухня ли? Ммм… да, мисля, че опитвах, докато бях в Малмьо.

— Хареса ли ви?

— Много. Спомням си, че беше фантастично вкусно, но скъпо. Защо?

Тя се усмихна.

— Знаете ли, професоре, мисля, че няма да можете да ми обясните всичко само за половин час. Не е ли по-добре да обядваме вкъщи и да ми помогнете да проумея нещата на спокойствие, без да бързаме?

— Да обядваме у вас ли?

Предложението го смути и той не знаеше как да реагира. Предусети, че поканата може да му навлече хиляди проблеми и усложнения, но несъмнено Лена беше приятно момиче, чувстваше се добре в нейната компания и изкушението беше голямо.

— Да, обещавам да ви приготвя шведско ястие, от което пръстите си ще оближете.

Томаш се поколеба. Помисли си, че не би трябвало да приема. Да обядва в дома на студентка, и то не каква да е студентка, беше опасна крачка, не му беше до авантюри. Но, от друга страна, какви биха могли да са реалните последствия, ако приеме поканата? Дали не преувеличаваше все пак? В крайна сметка беше само един обяд и един частен урок, нищо повече. Какво лошо би могло да има в това? Какъв беше проблемът да прекара един-два часа с нея и да ѝ разкаже за клинописното писмо? Доколкото му беше известно, не беше забранено да дава частни уроци на студенти по неговата дисциплина. Разликата беше в това, че вместо да бъде в аудиторията или в кабинета му, щеше да стане извън факултета. И какво от това? Какъв е проблемът? Всъщност щеше да помогне на една студентка, щеше да преподава, а не беше ли именно това мисията му? От друга страна, ако погледнем обективно на нещата, щеше да бъде приятно. Нима има нещо лошо в това да прекара малко време в компанията на такова хубаво момиче? Няма ли право да се отпусне малко? Освен това, мина му през ума, възможността да опита скандинавската кухня наистина си имаше своя чар. Защо не?