Жозе Родригеш душ Сантуш - Kodeks 632

Директорката разтвори ръце в успокояващ жест.

— Вие не ме чувате — заяви. — Ако зависеше от мен, щях вече да съм назначила господин Корея. Въпросът е, че нямам пари. Министерството ни оряза средствата.

Конщанса се наведе над бюрото.

— Госпожо директор — каза тя, като се опитваше да запази спокойствие, — специалните педагози, които би трябвало да помагат на деца с особени нужди в държавните училища, са предвидени по закон. Не е наш каприз, нито нелепо изискване. Това е предвидено от закона. Единственото нещо, което моят съпруг и аз искаме, е училището да спазва изискванията на закона. Нито повече, нито по-малко.

Директорката въздъхна и поклати глава.

— Знам какво казва законът. Проблемът е, че в тази страна се приемат много хубави, но неприложими закони. Как може законът да ме задължи да назнача учител по специално обучение, ако нямам пари да го наема? Господа депутатите биха могли да гласуват закон например да се живее вечно. Значи ли това, че хората ще спрат да умират? Това би било един нереален закон. Нашият случай е същият. Бе създаден много справедлив, много хуманен закон, но когато работата опре до капитала, няма нищо за никого. С други думи, законът съществува само на думи, колкото да се каже, че го има, и някой да се тупа в гърдите, че го е приел. И нищо повече.

— Какво предлагате в такъв случай? — попита Томаш. — Нещата да си останат такива, каквито са? Да пренебрегват Маргарида в клас и тя да не може да разчита на помощта на специален педагог? Това ли?

— Да — присъедини се Конщанса. — Какво смятате да правите?

Директорката свали очилата си и изтри стъклата с малка оранжева кърпичка.

— Имам едно предложение, с което искам да ви запозная.

— Кажете.

— Както вече ви казах, не разполагам със средства, за да назнача господин Корея. Ето защо мисля да предложа на госпожа Аделайде да помага на Маргарида.

— Госпожа Аделайде ли? — учуди се Конщанса.

— Да.

— Тя има ли някаква подготовка по специално обучение?

— Госпожо, опитвам се да намеря някакво решение.

— Ще задам въпроса по друг начин: тя разбира ли нещо от обучение на деца със специални нужди?

Директорката стана от бюрото.

— Мисля, че е по-добре да я извикам — каза тя и се отправи към вратата, без да отговори на въпроса, подробност, която не убягна на родителите. Отвори вратата и надникна навън. — Марилия, извикай госпожа Аделайде, ако обичаш.

Седна отново и довърши почистването на стъклата, след което си сложи очилата. Томаш и Конщанса се спогледаха угрижени; и двамата бяха решени да се борят докрай за правото на дъщеря им на квалифицирана педагогическа помощ. И двамата бяха убедени, че Маргарида би могла да напредне, но трябваше да ѝ се помогне, понеже усвояваше много по-бавно от другите деца.

— Може ли?

Беше госпожа Аделайде, едра, здрава жена, с майчинско излъчване; напомняше на онези розовобузи селски жени, въплъщаващи домашното огнище с цял орляк деца около тях. Поздравиха се и новодошлата седна до семейството.

— Аделайде — подхвана директорката, — както знаете, не разполагаме със средства, за да наемем на работа господин Корея, който се занимаваше с Маргарида. Онзи ден говорих с вас по този въпрос и доколкото си спомням, изказахте готовност да водите часовете по специалното обучение тази година.

Аделайде кимна утвърдително с глава.

— Да. Както ви казах, притеснявам се за Маргарида и Уго. Уго също имаше тризомия 21. — Щом господин Корея не може да идва повече в училище, аз съм готова да помогна на тези деца.

— Но, вижте, госпожо Аделайде — прекъсна я Конщанса, — имате ли някаква квалификация в специалното обучение?

— Не.

— Занимавали ли сте се преди с деца с тризомия 21?

— Не. Аз просто искам да помогна, за да се намери някакво разрешение.

— Мислите ли, че можете да помогнете на Маргарида да напредне?

— Така смятам. Ще направя каквото мога.

Томаш се размърда на стола.

— Оценявам вашата добронамереност, но нека ви кажа нещо. Маргарида няма нужда от уроци, от които нищо няма да научи, и от самоцелни занимания. Уроците са средство да се достигне определена цел. За какво са ѝ тези часове с вас, ако в края на краищата нищо не научи?

— Ами надявам се да научи.

— Но, ако съдя по това, което току-що чух, вие нямате представа как трябва да се преподава на такова дете. Нито имате квалификация в тази област, нито сте се занимавали с деца с тризомия 21. Не знам дали сте наясно, но специалният педагог не е учител в буквалния смисъл на думата. Той е по-скоро нещо средно между треньор и физиотерапевт, той тласка детето да върви напред, обучава го и го извежда до определено равнище. Въпреки доброто ви желание, ще ви кажа направо: не виждам у вас качествата на подготвен преподавател за тази цел.