Жозе Родригеш душ Сантуш - Kodeks 632

— Признавам, че може би нямам съответната подготовка, нито необходимите знания за…

— Вижте какво — намеси се директорката, на която не допадаше насоката, в която беше поел разговорът. — Положението е такова, каквото е. Няма да можем да разчитаме на господин Корея. Госпожа Аделайде е на разположение. Всички сме съгласни, че госпожа Аделайде не е квалифициран преподавател. Но независимо дали ни харесва, или не, тя е единственият ни вариант. Така че нека се възползваме от тази възможност и да разрешим въпроса. Не е най-доброто разрешение, но все пак е решение.

Томаш и Конщанса се спогледаха покрусени.

— Госпожо директор — процеди той. — Това, което ни предлагате, не е разрешение на проблема на Маргарида. Това е разрешение на вашия проблем. — Натърти на думата вашия. — Вие искате да избегнете проблема, а не наистина да го решите. Но нека да поясним. Нашата дъщеря се нуждае от специален педагог. Спе-ци-а-лен — почти на срички повтори той. — С госпожа Аделайде тя ще има часове, но няма да научи нищо. Госпожа Аделайде не е решение на проблема.

— Това е решението, с което разполагаме.

— Разрешение на вашия проблем, но не и на проблема на Маргарида.

— Няма друго разрешение — заключи директорката с категоричен тон. — Ще се наложи госпожа Аделайде да води уроците по специалното обучение.

— Няма да стане.

— Трябва да стане.

— Извинете, но ние не приемаме.

— Как така не приемате?

— Не приемаме. Искаме квалифициран учител, както е предвидено по закон.

— Забравете за закона. Няма пари, за да плащаме на такъв преподавател.

— Намерете ги.

— Чуйте добре какво ви казвам: няма пари. Госпожа Аделайде ще трябва да се заеме.

— Не приемаме, казах вече.

Директорката присви очи, взирайки се в семейството пред себе си. Направи пауза и въздъхна тежко, сякаш току-що бе взела трудно решение.

— В такъв случай ще се наложи да удостоверите писмено, че не приемате часовете по специално обучение.

— Не, няма да го направим.

— Моля?

— Няма да го направим.

— Защо?

— Защото не е истина. Разбира се, че искаме часовете по специално обучение. Но настояваме да бъдат водени от преподавател със съответната подготовка. Ние отказваме да приемем преподавател, който въпреки добрата си воля, не е подготвен да се занимава с деца със специални нужди. И можем да потвърдим това писмено.

Срещата приключи без краен резултат. Директорката се сбогува сухо, обезсърчена от безизходицата, а семейството напусна училището с чувството, че никога няма да достигнат до удовлетворително решение. За Томаш и Конщанса беше станало ясно, че не могат да разчитат на държавното училище; трябваше сами да наемат специален педагог, но както и толкова други неща в живота, те не можеха да си го позволят.

ПОГЛЕДНА НОМЕРА НА БЛОКА И ГО СВЕРИ С АДРЕСА, ЗАПИСАН в бележника му. Беше стара сграда, която видимо се нуждаеше от ремонт, разположена в горната част на улица „Латино Коельо“. Приближи до входа и видя, че вратата беше открехната. Томаш я бутна и се озова в коридор, декориран с азулежу; някои от плочките бяха пукнати, други — с помръкнала от времето боя; светлината от улицата беше единственото осветление, което идваше през вратата, и искреше в малкия вестибюл, откроявяйки геометричната фигура на пода, отвъд която бе пълен мрак. Томаш направи три крачки, потъна в сянката и се заизкачва по дървената стълба, чиито стъпала проскърцваха под тежестта на тялото му, недоволни от чуждото нахлуване, което нарушаваше сънливия им покой. Усети специфичната миризма на старо, на плесен и влага по пода и стените, която се бе превърнала в отличителен белег на старите сгради в Лисабон. Стигна до втория етаж и провери номера на близката врата; оказа се, че е застанал точно пред вратата, която търсеше. Натисна черното копче на стената и едно спокойно динг-донг се разнесе из апартамента. Дочу стъпки, после металното изщракване на бравата и вратата се отвори.

— Неj! — поздрави Лена, като го посрещна. — Vällkommen. 83 83 „Добре дошли!“ (швед.). — Б. р.

Томаш застина в полумрака на входа, без да откъсва поглед от домакинята. Шведката бе облечена в силно вталена копринена светлосиня блуза, сякаш лятото бе в разгара си. Деколтето беше щедро отворено, разкривайки почти изцяло гърдите ѝ, едри и сладострастни, без сутиен, разделени от дълбока бразда; само зърната бяха скрити, но дори и така можеха да се отгатнат по релефа, който очертаваха под коприната, твърди и изпъкнали като копчета. Бяла минипола с жълта панделка вместо колан откриваше дългите ѝ прави крака, обути в елегантни черни обувки с висок ток, които подчертаваха съблазнителните извивки на тялото.