Жозе Родригеш душ Сантуш - Kodeks 632

Томаш не можа да устои.

Прегърна я през кръста и започна да суче от щръкналото зърно; гърдата беше топла и мека, толкова голяма, че той зарови лице в нея. После напълни ръцете си с двете гърди и ги притисна в изблик на сладострастие, наслаждавайки се на еластичната им податливост. Докато той беше зает с гърдите ѝ, Лена разхлаби колана и откопча копчето на панталона му, дръпна ципа надолу и свали панталона с бързо, енергично движение. Лишавайки го от гърдите си, бързо го компенсира по друг начин — коленичи до стола, наведе се над скута му и напълни уста. Томаш изпъшка и загуби и малкото останало от самоконтрола си.

ЮЖНАТА ВРАТА НА МАНАСТИРА „СВЕТИ ЙЕРОНИМ“ БЕШЕ ЗАТВОРЕНА за посетители. С невероятната си дантела от син варовик в готически стил, обогатен с платереско и ренесансови елементи, входът беше най-голямата забележителност на разкошната фасада на манастира от XV век. Древни легендарни и религиозни сцени, издълбани в камъка с най-дребни детайли, красяха свода над портата, над която се издигаше статуята на принц дон Енрике; ажурната плетеница от многобройни тънки колони с релефни фигури се извисяваше нагоре, чак до сивото утринно небе.

Томаш заобиколи южната фасада на манастира, изградена от бял камък, с открояваща се куполна камбанария във византийски стил. Мина зад ъгъла и се вмъкна през западната порта; това всъщност бе главният вход, но той въвеждаше в тясно преддверие и сянката на ниския свод пречеше да се оценят достойнствата на богатата резба в ренесансов стил. Прекоси коридора и влезе във великолепната църква „Санта Мария“; погледът му веднага бе привлечен от тавана на храма, от огромния свод, който лежеше върху стройни октогонални колони от обработен камък, разтварящи се нагоре като гигантски палми.

Нелсън Молиарти прекъсна съзерцанието на черковните витражи и се отправи към новодошлия; стъпките му отекнаха из почти пустия храм.

— Здравейте, Том — поздрави. — Как сте?

Томаш му стисна ръка.

— Здравей, Нелсън.

— Невероятно, нали? — каза той с широк жест, който обхващаше всичко наоколо. — Винаги, когато идвам в Лисабон, непременно минавам оттук. Няма по-величествен паметник, който да увековечава Великите географски открития. — Дръпна го до една от октогоналните колони и посочи релефната каменна повърхност. — Виждаш ли това? Морско въже! Твоите предци са изваяли в камъка на църквата морско въже! — Посочи към друга страна. — А там има риби, ангинари, тропически растения и дори чаени листа.

Томаш се усмихна на ентусиазма на американеца.

— Нелсън, аз познавам манастира „Свети Йероним“. Морските мотиви, претворени в камъка, са характерна особеност на стила мануелин, който е уникално явление в световната архитектура.

— Именно — съгласи се Молиарти. — Уникално явление.

— А знаете ли как е било финансирано изграждането на манастира? С налози върху подправките, скъпоценните камъни и златото, които каравелите носели от целия свят.

— Наистина ли?

— Наричали ги пиперени налози.

— Виж ти — каза американецът, докато се оглеждаше наоколо. — И кой е наредил това? Енрике Мореплавателя?

— Не, манастирът „Свети Йероним“ е от по-късен период. Свързан е с апогея на Великите географски открития.

— Не е ли Енрике апогеят?

— Не, разбира се. Енрике е човекът, който е замислил всичко. Но Великите географски открития достигнали своя апогей с настъпването на следващия век, по време на царуването на дон Жоао II и дон Мануел. Манастирът „Свети Йероним“ е бил построен от дон Мануел в края на петнадесети век. — Той обгърна с поглед храма и продължи: — Църквата, в която се намираме, някога е била параклис във владение на тамплиерите от Военния орден на Христос и точно тук Вашко да Гама е дошъл да се помоли, преди да поеме за Индия през 1497 г. Дон Мануел, който по онова време хранел надежда да царува над целия Иберийски полуостров със столица Лисабон, направил всичко възможно, за да стане наследник на короната на Кастилия и Арагон. За да постигне мечтата си, той си поставил за цел да омае „католическите крале“. Женил се на два пъти за дъщери на владетелите на Кастилия и Арагон и за да им се хареса, изгонил евреите от Португалия. Дон Мануел наредил да се издигне този манастир, като го предал във владение не на Ордена на Христос, а на монасите от Ордена на свети Йероним, изповедници на Исабел Католическа. Амбицията на дон Мануел е трябвало да бъде възнаградена, когато през 1498 г. бил обявен за наследник на „католическите крале“, но планът, както знаем, в крайна сметка не довел до нищо.