Жозе Родригеш душ Сантуш - Kodeks 632

Разходиха се из църквата и отидоха да видят гробницата на Вашко да Гама. Изваяната от розов мрамор и с естествени размери статуя на великия мореплавател бе полегнала с молитвено вдигнати ръце в саркофага, декориран с морски мотиви, въжета, глобуси, каравели и кръст на Ордена на Христос. Наблизо се намираше мавзолеят на Луиш де Камоеш; големият поет на Великите географски открития също бе представен със статуя, положена в саркофаг, с допрени в молитва ръце и лавров венец върху косите.

— Те наистина ли лежат там? — попита Молиарти, без да откъсва поглед от каменния саркофаг на Вашко да Гама.

— Кои?

— Вашко да Гама и Камоеш.

Томаш се разсмя.

— Така казваме на туристите.

— Тук ли са, или не?

— Нека представим нещата така — каза Томаш, положил ръка на гроба на великия мореплавател. — Тленните останки, които се намират в този саркофаг, почти със сигурност са на Вашко да Гама. — Махна към другия край на помещението. — А що се отнася до тленните останки, които са положени в онзи саркофаг, те със сигурност не са на Камоеш. Но екскурзоводите продължават да казват на туристите, че там лежи Камоеш. Това им допада и мнозина от тях се възползват от случая да си купят веднага Лузиадите .

Молиарти поклати глава.

— Не е честно.

— О, Нелсън, не бъдете толкова наивен. Как можем да сме сигурни, че това в действителност са тленните останки на човек, починал преди петстотин години? Преди петстотин години не е имало тестове за ДНК, поради което нищо не може да се смята за доказано.

— И все пак…

— Ходили ли сте в Севиля да видите гроба на Колумб?

— Да.

— А сигурен ли сте, че точно Колумб лежи там?

— Ами поне така казват.

— А ако ви кажа, че това е измислена история и че тленните останки, които се намират в Севиля, навярно не са на Колумб?

Американецът го изгледа въпросително.

— Не са ли?

Томаш поклати глава.

— Някои твърдят, че не са.

Молиарти сви рамене.

— Who cares? 84 84 „Кого го е грижа?“ (англ.). — Б. р.

— Ето това е. Какъв е проблемът? Символичната стойност е важна. Може би не Колумб лежи там, но истината е, че онова тяло представлява Колумб. Нещо като гроба на Незнайния войн.

През централния вход нахлу шумна тълпа от възклицаващи и жестикулиращи испански туристи, избълвани от току-що спрелия пред манастира автобус; с камери на врата и сметанови рогчета в ръка, те плъзнаха из храма досущ като прегладнели мравки. Испанската инвазия, с хаотичната си, макар и благоговейна суматоха, наруши спокойствието на двамата историци, търсещи уединено кътче, за да си поговорят.

— Да се махнем оттук — предложи Молиарти.

Бягайки от туристите, те излязоха от църквата, купиха си два билета на касата, свърнаха из начупените вътрешни коридори и се озоваха пред Кралския манастирски двор. Малка градина с френско пейзажно оформление, без цветя, само с добре поддържана морава в геометрични форми, обграждаща малко кръгло езеро, украсяваше двора; вътрешното пространство с тревната площ и езерото беше заобиколено от сводовете и балюстрадите на галериите на двуетажната манастирска сграда. Посетителите поеха покрай долната галерия, любувайки се на изваяната от камък дантела по фасадите на коридорите, в която бяха вплетени безброй орнаменти. Имаше религиозни символи, кръстове на Военния орден на Христос, глобуси, гербове и емблеми, морски въжета, преплетени фигури, растения, птици, необикновени животни, гущери, морски дракони; сред екзотичната фауна и флора изникваха бюстове в римски стил, тук — Вашко да Гама в профил, там — Педро Алвареш Кабрал.

— Манастирският двор е невероятен — каза Молиарти.

— Разкошен е — съгласи се Томаш. — Един от най-красивите в света.

Любуваха се на сводовете на приземния етаж и се разхождаха без посока. Външните четиристенни колони бяха с изчистени и нежни орнаменти в контраст с пищната декорация на вътрешния свод в стил мануелин. Прекосиха разсеяно галерията, докато накрая американецът престана да проявява интерес към изваяните от камъка символични фигури и погледна Томаш.

— И така, Том? Имате ли вече отговори?

Португалецът сви рамена.

— Не знам дали имам отговори или още въпроси.

Молиарти цъкна недоволно с език.

— Том, часовникът отброява минутите, нямаме време за губене. Изминаха две седмици, откакто бяхте в Ню Йорк, и една седмица, откакто сте в Лисабон. Трябват ни бързи отговори.

Томаш се приближи до шадравана с каменния лъв, хералдическо животно на свети Йероним, от чиято уста се изливаше струя вода с монотонен и успокоителен ромон. Потопи ръка в студената и кристално чиста вода, но не обърна внимание на статуята; други, по-важни въпроси тревожеха съзнанието му.