Жозе Родригеш душ Сантуш - Kodeks 632

— Омърлушена ли?

— Да, по-малко играе, по-тиха е…

Лекарят изглеждаше несигурен.

— Хм — прошепна. — Добре.

Междувременно електрокардиограмата беше готова; докато Маргарида се обличаше, Кристина занесе на кардиолога дългия лист, изхвърлен от машината. Оливейра сложи отново очилата, разгледа кардиограмата и най-сетне, след като сметна, че разполага е всички необходими данни, вдигна глава и погледна към родителите.

— Изследванията изглеждат сходни с предишните — каза той. — Няма влошаване на положението на септума, но истината е, че блокажът продължава.

Конщанса не изглеждаше съвсем удовлетворена от отговора.

— Какво означава това, докторе? Трябва ли да се оперира, или не?

Лекарят свали очилата, увери се, че лещите са чисти и ги прибра за сетен път в джоба на престилката. Наведе се напред, опрян на лакти, и се вгледа в измъчената майка.

— Смятам, че трябва — въздъхна. — Но не е спешно.

ЛЕКЦИЯТА БЕШЕ ПРИКЛЮЧИЛА ПРЕДИ ДЕСЕТ МИНУТИ; след като изтърпя обичайния разговор със студентите в края на часа, Томаш се качи в кабинета си на шестия етаж. Беше наблюдавал дискретно Лена през цялото време; шведката седеше на същото място, което си беше избрала предишната седмица, напълно съсредоточена, вперила кристалносините си очи в него, с полуотворена уста, и просто попиваше думите му; носеше впит пурпурночервен пуловер, който подчертаваше извивките на гърдите ѝ и контрастираше с широката кремава пола. Истинско изкушение, помисли си професорът, намирайки я за още по-привлекателна от образа, който носеше в паметта си. Когато приключи урока, Томаш си даде сметка, че е разочарован от факта, че не го беше потърсила веднага, и мигновено се укори за това. Лена беше студентка, а той — преподавател, тя беше млада и свободна, докато той бе на тридесет и пет години и женен; трябваше да се вразуми и да се овладее. Тръсна енергично глава, сякаш да я пропъди от мислите си и извади един сборник от чекмеджето на бюрото си.

Нетърпеливо почукване го накара да погледне към вратата; миг по-късно вратата се открехна и една красива руса глава надникна усмихната.

— Може ли, господин професоре?

— А! Влезте, влезте! — каза той, може би прекалено припряно. — Какво ви води насам?

Шведката прекоси кабинета с пленителна походка, грациозна като котка; виждаше се, че е уверена в себе си жена и съзнаваше ефекта, който имаше върху мъжете. Дръпна един стол и се облегна на бюрото на Томаш.

— Днешната лекция ми се стори много интересна — прошепна Лена.

— Нима? Радвам се да го чуя.

— Не разбрах само как точно е станал преходът между идеографското и азбучното писмо…

Беше конкретен коментар по темата на тазсутрешната му лекция.

— Бих казал, че е естествена и необходима крачка — поясни Томаш, доволен, че може да покаже познанията си, и жадуващ да я впечатли. — Клинописното писмо, както и йероглифите, са изисквали запаметяването на огромен брой символи, което очевидно е затруднявало обучението. Азбуката разрешила този проблем. Вместо да са принудени да запомнят хиляди знаци, какъвто е случаят с китайците, или над шестстотин йероглифа, както било при египтяните, достатъчно било да се запаметят тридесетина символа. — Повдигна вежди. — Виждате ли? Точно затова казвам, че азбуката е демократизирала писмеността.

— И всичко започнало с финикийците…

— Всъщност, предполага се, че първата азбука се е появила в Сирия.

— Но, професоре, на лекцията споменахте само финикийците.

— Да, финикийската азбука е най-древната от познатите ни азбуки. Предполага се, че е произлязла от еволюиралото клинописно писмо или от демотическата писменост на древен Египет. Факт е, че тази азбука, включваща само съгласни, е била разпространена из източното Средиземноморие благодарение на финикийците, които били много добри мореплаватели и търговци и пътешествали навсякъде из древния свят. Така финикийската азбука стигнала до Гърция, а оттам и до нас. Но дали това е наистина първата азбука? — Професорът направи пауза. — В Сирия, в страната, наречена Угарит, било намерено клинописно писмо, датиращо от XIV век преди Христа, което използвало само двадесет и два знака. И ето че стигаме до нашия въпрос. Писменост с толкова малко знаци не би могла да е идеографична. Вярвам, че това е била първата азбучна писменост, но проблемът е, че народът, който я е измислил, не е бил от пътуващите и затова откритието не било разпространено, за разлика от финикийската азбука, която пътувала заедно с изобретателите си.