Жозе Родригеш душ Сантуш - Kodeks 632

Един мъж с посивяла брада, кръгла плешивина на главата и коремче, което говореше за вкуса му към бирата, влезе в стаята.

— Hello! — поздрави той, протягайки ръка. — Аз съм доктор Стивън Пенроуз, ще оперирам вашата дъщеря.

Лекарят направи нов преглед на Маргарида. Зададе още въпроси и повика сестрата, за да направи миелограма на момичето. Маги улови Маргарида за ръка и Конщанса се приготви да ги придружи, но лекарят я помоли с жест да остане в стаята.

— Мисля, че сега е подходящият момент да изясните всички съмнения, които имате — обясни. — Предполагам, че знаете какво представлява операцията…

— Не съвсем — каза Томаш.

Лекарят седна на леглото на Маргарида.

— Всъщност ще направим подмяна на болния костен мозък, като елиминираме всички клетки и инжектираме нормални клетки, за да се образува нов костен мозък. Това е алогенна трансплантация, при която нормалните клетки идват от подходящ донор.

— Кой е той?

— Един chap 270 270 „Човек, момче“ (англ.). — Б. р. , който ще спечели известна сума заради това, че ще аспирираме десет процента от костния му мозък — усмихна се той. — Няма да има усложнения за здравето му, освен това ще разполага с още някоя лира за харчене в добър pub 271 271 „Пъб, кръчма“ (англ.). — Б. р. .

— Тези десет процента костен мозък са за нашата Маргарида, така ли?

— Да. Костният мозък на дъщеря ви ще бъде изцяло унищожен и ще получи нов костен мозък, както всъщност става и при обикновеното преливане на кръв. След като бъдат инжектирани в кръвта, новите клетки, така наречените прогениторни клетки, ще се настанят в костите и ще образуват нов костен мозък.

— Нима е толкова просто?

— Процедурата е проста, но самият процес е невероятно сложен и крие много рискове. Критическият период е около две седмици, колкото продължава процесът на развитие на нов костен мозък. — Смени тона, за да подчертае значимостта на думите си. — През тези две седмици костният мозък на Маргарида няма да има бели и червени кръвни телца, както и кръвни плочки в необходимото количество. Това означава, че тя ще е подложена на опасност от кръвоизливи и инфекции. Ако я атакуват бактерии, организмът ѝ няма да разполага с достатъчно количество бели кръвни телца, които да неутрализират атаката. В този период тя ще бъде много уязвима.

Томаш потърка чело, осмисляйки информацията.

— А как може да се предпази от нахлуването на някоя бактерия в тялото ѝ?

— Като поставим момичето в изолирана и стерилизирана стая. Това е единственото нещо, което може да се направи.

— Ами ако дори и така тя се зарази от някаква инфекция?

— Няма да има защита.

— Какво означава това?

— Означава, че може и да не оживее.

Думите му зашеметиха Томаш и Конщанса. Бяха ги предупредили в Лисабон за рисковете на операцията, но осъзнаваха, че без трансплантацията рискът щеше да е още по-голям. Макар че това не беше утеха за тях; колкото и разумът да им нашепваше, че това е правилният път, сърцето се съмняваше, предпочиташе да отложи всичко, да забрави за проблема, да се престори, че не съществува.

— Но има и хубава новина — добави лекарят, усещайки необходимост да внесе позитивна, обнадеждаваща нотка. — Хубавата новина е, че след тези две критични седмици, новият костен мозък ще започне да произвежда нормални клетки, при това в достатъчно количество, и можем да очакваме, че Маргарида ще бъде излекувана от левкемията. Разбира се, след това ще са потребни много грижи и внимание, но за това ще говорим по-късно.

Перспективата детето им да бъде излекувано обнадежди Томаш и Конщанса, които имаха усещането, че се носят със скоростно влакче на вълненията, ту се издигаха до върха, изпълнени с надежда, ту се спускаха в дълбините на отчаянието, после отново надежда, едно неспирно редуване, което ги оставяше без дъх, изнемогващи под напора на връхлитащите ги противоположни чувства.

Надежда и отчаяние.

В СЕДЕМ И ПОЛОВИНА НА ТРЕТИЯ ДЕН, МАГИ ВЛЕЗЕ В СТАЯТА на Маргарида и ѝ даде успокоително. Конщанса и Томаш бяха прекарали нощта, без да мигнат, приседнали на леглото, вперили поглед в спокойно спящата им дъщеря. Който спи така, не може да умре, вдъхваха си кураж те.

Пристигането на сестрата ги върна в действителността. Конщанса погледна Маги и в съзнанието ѝ се появи неволна асоциация с осъден на смърт, когото извеждат за екзекуция. Тя отхвърли тази представа и си помисли, че сестрата ще отведе дъщеря ѝ не към смъртта, а към спасението. Спасение, повтори на себе си Конщанса, опитвайки се да намери кураж и утеха в тази мисъл.