Жозе Родригеш душ Сантуш - Kodeks 632

— Мнението на майка ми не е задължително и мое мнение — прошепна накрая Конщанса, преди да стане, за да отиде при дъщеря си.

ЦЯЛАТА СУТРИН НА СЛЕДВАЩИЯ ДЕН ПРЕКАРА В ПОКУПКИ. Томаш излезе от къщи, изпълнен с вярата, че нещата започват да се подреждат. Въпреки периодичните трески, Маргарида се възстановяваше след трансплантацията; Конщанса, макар и дистанцирана, изглеждаше склонна към отстъпки; знаеше, че трябва да прояви такт, но вече беше убеден, че ако изиграе добре картите си, сдобряването беше възможно.

Възстановяването на дъщеря им се превърна в единствената му грижа. За да се поразсее, той обиколи живописната „Чаринг Крос“, като се прехвърляше от една книжарница в друга и изучаваше лавиците с историческа литература; разходи се из „Фойлс“ и „Уотърстоунс“, из антикварните книжарници, където потърси литература за Близкия изток, подхранвайки старите си надежди да учи староеврейски и арамейски.

Обядва скариди с къри сос в индийски ресторант на пресечката с Лестър Скуеър и се върна през „Ковънт Гардън“. Успя да се поразходи из пазара и да купи от една сергия букет от салвия; Конщанса му беше казала, че името на това цвете идва от латинското salvare , „спасявам“, и означава пожелания за здраве и дълъг живот, съвсем подходящо за Маргарида. После погледа акробатическите номера на един клоун пред непретенциозната публика, но обзет от нетърпение да види дъщеря си и жена си, сви по Нийл Стрийт и след това по Коптик Стрийт в посока към болницата. Излезе пред Британския музей и понеже оставаше още час и половина до свиждането, реши да влезе.

Мина през главния вход на Грейт Ръсел Стрийт. На мястото, където някога бе старата библиотека, сега се издигаше централно крило с модерен дизайн, но Томаш, след като помоли да го упътят, зави наляво. Прекоси залата с асирийски скулптури и влезе в галерията за египетско изкуство. Мумиите, разположени на първия етаж, все така омагьосваха посетителите със зловещото си хипнотично излъчване, но Томаш търсеше друго съкровище. Тръгна сред обелиските и статуите на Изида и Амон и спря едва когато зърна черната лъскава скала с трите поредици от мистериозни символи, издълбани на гладката повърхност — послание, оставено преди векове от изчезнала цивилизация, което бе преминало през времето, за да стигне дотук, носейки на Томаш, точно в този момент и точно тук, новини от вече несъществуващ свят. Розетският камък.

Излезе от музея двадесет минути преди часа на свиждането; малко по-късно вече бе пред дежурната сестра с букетчето салвия и помоли да види Маргарида. Сестрата, младо момиче с хубава руса коса, но много мазна кожа, направи справка в компютъра и след миг колебание, стана и се запъти към вратата.

— Моля, последвайте ме — каза тя и тръгна по коридора. — Доктор Пенроуз иска да говори с вас.

Томаш съпроводи сестрата до кабинета на доктора. Девойката беше дребничка и ситнеше малко непохватно, докато вървеше. Тя се спря пред кабинета, почука на вратата и отвори.

— Doctor, mister Thomas Norona is here 273 273 „Докторе, господин Томас Норона е тук“ (англ.). — Б. р. .

Томаш се усмихна, когато чу името си.

— Come in 274 274 „Влезте“ (англ.). — Б. р. — каза някой отвътре.

Момичето се отдръпна и Томаш влезе в кабинета, все още усмихнат на онова Томас Норона, произнесено от сестрата. Пенроуз тежко се надигна иззад бюрото с помръкнало лице и подути очи.

— Искали сте да говорите с мен, докторе?

Лекарят махна към дивана и седна до Томаш. Остана приведен напред, сякаш се канеше всеки момент да стане, и въздъхна.

— Опасявам се, че имам лоши новини.

Мрачното лице на лекаря казваше всичко. Томаш отвори уста ужасен, краката му омекнаха, сърцето му запрепуска.

— Дъщеря ми… — изрече на пресекулки.

— Съжалявам, че трябва да ви го кажа, но нещата се развиха по сценария, от който най-много се опасявахме — съобщи Пенроуз. — Дъщеря ви се е заразила с някаква бактерия и е в критично състояние.

ЗАЛЕПЕНА ЗА СТЪКЛОТО, ОТ КОЕТО СЕ ВИЖДАШЕ СТАЯТА на Маргарида, Конщанса стоеше с плувнали в сълзи очи и ръка на устата и хлипаше тихичко. Томаш я прегърна и двамата останаха загледани в дъщеря си, която лежеше на леглото от другата страна на прозореца, унесена в неспокоен сън на ръба между живота и смъртта. Сестрите влизаха и излизаха в непрестанна суетня, появи се и Пенроуз. След като прегледа Маргарида и даде нови инструкции, той отиде при обзетите от ужас родители.

— Ще я спасите, нали, докторе? — попита направо Конщанса, дълбоко разстроена.