Жозе Родригеш душ Сантуш - Kodeks 632

Спасение.

Поставиха Маргарида на носилка и я понесоха из коридорите на „Грейл Уорд“ към операционната зала. Момиченцето беше в съзнание, но се унасяше.

— Ще сънувам ли, мамо? — прошепна сънено.

— Да, детето ми. Розови сънища.

- ’озови — повтори напевно.

Доктор Пенроуз ги посрещна до вратата на залата. Едва го познаха с маската за лице и покритата глава.

— Не се притеснявайте — каза Пенроуз е приглушен от маската глас. — Всичко ще мине добре.

Двукрилата врата се отвори и носилката изчезна вътре, бутана от Маги и Пенроуз. Двамата родители останаха загледани в затворената врата, сякаш някой им беше откраднал Маргарида. После Томаш и Конщанса се върнаха в стаята и се заеха с куфарите, защото дъщеря им нямаше да се връща там след операцията. Опитваха се да работят бавно, та да бъдат заети по-дълго, но скоро се озоваха седнали на леглото, с готови куфари, без да има какво друго да вършат. Тревожни и напрегнати, те не можеха да мислят за нищо, освен за онова, което се случваше сега в операционната.

МЪЧЕНИЕТО СВЪРШИ СЛЕД ДВА ЧАСА. Пенроуз се появи, вече без хирургическа маска, със завладяваща усмивка, която моментално ги успокои.

— Мина добре — съобщи той. — Трансплантацията приключи и всичко беше според предвижданията, без усложнения.

Отново поеха със скоростното влакче на емоциите, тревогата отпреди минута бе изместена от радостно облекчение.

— Къде е Маргарида? — поиска да узнае Конщанса, след като потисна почти неудържимото си желание да разцелува лекаря.

— Прехвърлихме я в изолирана стая в другия край на крилото.

— Може ли да я видим?

Пенроуз разпери ръце в успокоителен жест.

— Не веднага. Сега спи и е по-добре да не я безпокоим.

— Ще можем ли да я видим тази седмица?

Лекарят се засмя.

— Още следобед ще можете да я видите. На ваше място бих се поразходил. Можете да обядвате някъде и да се върнете към три часа. Тогава вече ще се е събудила и ще можете да я посетите.

Излязоха от болницата, обзети от приятно чувство на надежда, сякаш се рееха из въздуха, носени от лек пролетен бриз.

Всичко мина добре, беше казал лекарят. Всичко мина добре. Какви прекрасни думи, топли и успокояващи. Никога не си бяха представяли, че една обикновена фраза може да има такава сила. Сякаш тези три думи бяха магически, способни да променят действителността и да предопределят щастливата развръзка.

Всичко мина добре.

Скитаха из улиците, радвайки се на всичко, цветовете грееха по-силно и въздухът им се струваше по-чист. Свиха по „Саутхемптън Роу“, стигайки до „Холбърн“, където завиха надясно и поеха по Ню Оксфърд Стрийт. Пресякоха голямото кръстовище с Тотнъм Корт Роуд и „Чаринг Крос“ и потънаха в оживената суматоха на Оксфърд Стрийт, зяпайки витрините и неспирния поток от хора, изпълнили тротоара. Някъде към Уордър Стрийт усетиха, че са гладни, и се отправиха към Сохо, за да похапнат teriyaki 272 272 Технология за приготвяне на ястия от месо и риба с традиционен японски сос, приготвен от оризово вино, соев сос и подправки. — Б. р. в японски ресторант, който ги подмами с достъпните си цени. После се разходиха из Сохо чак до Лестър Скуеър, където свиха по посока на „Ковънт Гардън“, докато излязоха на „Кингсуей“. Когато се върнаха на „Саутхемптън Роу“ и Ръсел Скуеър, вече бе почти три часа следобед.

Сестра Маги им съобщи, че ще ги заведе до стаята, където се намираше Маргарида. Томаш се притесняваше, че могат да пренесат микроби, но англичанката само се усмихна в отговор. Накара родителите да си измият ръцете и лицето и им даде по комплект престилка, ръкавици и маска, които трябваше да сложат преди посещението.

— Трябва да стоите на разстояние от момичето — посъветва ги Маги, докато ги водеше натам.

— А при отварянето на вратата няма ли опасност да влязат бактерии? — попита Конщанса, обезпокоена от мисълта, че посещението би могло да застраши с нещо дъщеря им.

— Няма проблем. Въздухът в стаята е стерилизиран и атмосферното налягане е по-високо от нормалното, поради което не може да проникне въздух отвън.

— А как се храни?

— През устата, разбира се.

— Но… няма ли опасност от инфекции?

— Храната също се стерилизира.

Стигнаха до изолационния сектор на постоперативния блок и Маги отвори вратата на една стая.

— Тук е — съобщи тя.

Въздухът беше свеж с асептична миризма. Облегната на възглавница, Маргарида бърбореше нещо на рижата си кукла. Погледна към вратата и се усмихна, като видя родителите си.