Жозе Родригеш душ Сантуш - Kodeks 632

— Говорете.

— Добре… И така, заради тази находка, която професорът не разкри пред нас, той се зае да проучва тъкмо онова, което фондацията най-малко би искала да научи. Истинският произход на Христофор Колумб. Опитахме се да оправим нещата, като го върнем към първоначалния предмет на изследване, но той се заинати и тайно продължи да работи в тази посока. Фондацията изпадна в паника. Професорът излезе извън контрол. Допуснахме възможността да го освободим, но това нямаше да му попречи да продължи с проучването, откритието беше фантастично. Освен това имахме проблем с документа, за който нищо не знаехме, нито какво представлява, нито къде се намира. След като професорът умря, по някакво странно стечение на обстоятелствата, и духовете се успокоиха, ние се опитахме да разберем къде е скрито доказателството, до което се беше добрал. Преровихме всички документи на професора, но намерихме, както се досещате, само един неразгадаем шифър. Тогава ни хрумна идеята да ви наемем. Имахме нужда от някого, който да е португалец, историк, криптоаналитик; човек, който да съумее да проникне в начина на мислене на професора и да разбули тайната. Вие бяхте единственият, който отговаряше и на трите условия. Както вече ви казах, това беше много важна операция за нас. Докато възстановявахте проучването, стана ясно, че вие също ще стигнете до заключението, че Колумб не е генуезец, а не можехме да поемем риска да се повтори историята с професор Тошкано. И тогава на Джон му хрумна нещо. Той има приятели в американските петролни компании, които работят в Ангола и ги попита дали познават някоя луксозна проститутка, която да говори португалски. Пратиха му едно зашеметяващо момиче и Джон я нае начаса.

Томаш отвори уста поразен. Не можеше да повярва на ушите си.

— Лена.

— Истинското ѝ име е Ема.

— Копелета!

— Обещахте да не се палите. — Направи пауза, вглеждайки се в събеседника си. — Ще се палите ли?

Томаш направи усилие да овладее яда си. Пое дълбоко въздух и се опита да се отпусне.

— Не. Продължавайте.

— Трябва да разберете, че за фондацията беше много важно да държи нещата под контрол. Изключително важно. Затова трябваше да имаме inside information 266 266 „Вътрешна информация“ (англ.). — Б. р. . Разбрахте ли? Вие ми представяхте отчети редовно, но откъде можехме да знаем, че ни казвате всичко? — Остави въпроса да виси във въздуха. — Ема беше нашата гаранция. Тя беше живяла години наред в Ангола, където имаше контакти с чужденци, big shots 267 267 „Важни клечки“ (англ.). — Б. р. от нефтодобивната индустрия, хора с много пари, които прекарваха доста време в Луанда и Кабинда. Беше луксозна hooker 268 268 „Проститутка“ (англ.). — Б. р. , фина играчка, която си позволяваше да отказва клиенти, ако не ѝ харесат, независимо от това кои са. Ема, позната с артистичното име Ребека, минаваше за американка, но всъщност е родена в Швеция. Тя е нимфоманка и е hooker заради удоволствието, а не от необходимост. Показахме ѝ ваша снимка, тя ви хареса и прие сделката. Залегна една седмица над материала, за да изглежда убедителна в ролята на студентка, и пое към Лисабон още преди да се свържем с нея. Хвана ви на въдицата си и започна да следи проучването; всяка седмица получавах доклад за напредъка ви.

— Но аз скъсах с нея.

— Да, това беше голям проблем — отбеляза Молиарти, поклащайки глава. — Ама и вас си ви бива. Човек трябва да има big balls 269 269 ,Смелчага, мъжкар“, букв, „големи топки“ (сленг, англ.). — Б. р. , за да разкара кукличка като нея. Направо не е за вярване… Освен това ни създадохте голям проблем, защото загубихме достоверния си източник на информация. И тогава на Джон му хрумна идеята да изпрати Ема при жена ви. Надявахме се, че след като жена ви си замине, вие отново ще потърсите Ема. На нея идеята никак не ѝ допадна, но задълженията са си задължения, нали? Джон ѝ обясни някои неща и тя прие да разкаже всичко на съпругата ви. Както очаквахме, жена ви си събра нещата и ви напусна, а ние останахме в очакване да приемете отново Ема. Наредихме ѝ да се появи на лекции, но явно не се получи.

— Къде е тя сега?

— Отпратихме я. Не знам къде е, нито ме интересува.

Томаш въздъхна дълбоко, съсипан и омерзен от цялата тази история.

— Мръсна работа, а? Направо долна…

Молиарти наведе глава и отново започна да пише чека.

— Да — съгласи се той. — Не може да се каже, че се представихме в най-добрата си светлина. Но какво да се прави? Такъв е животът.