Жозе Родригеш душ Сантуш - Kodeks 632

Молиарти въздъхна.

— Както знаете, дължим ви половин милион долара, но има едно условие.

— Знам.

— Готов ли сте да подпишете договора за поверителност?

Томаш впери поглед в Молиарти, бесен и примирен едновременно.

— Каква алтернатива имам?

Американецът сви рамене.

— Вие си знаете.

— Дайте ми този договор, по дяволите. Искам да приключим с този цирк.

Молиарти се наведе и взе малката чанта, подпряна на стола до него. Сложи я на масата и я отвори, показвайки някакъв документ.

— Когато ми се обадихте, предположих, че ще искате да подпишете — отбеляза американецът. — Това е договорът.

— Прочетете ми го.

Текстът беше написан на английски и Молиарти го прочете на глас. Това беше договор между Томаш Нороня и Американ Хистъри Фаундейшън , в който фондацията се задължаваше да му изплати петстотин хиляди долара срещу обещанието да запази в тайна резултатите от изследванията, които ученият е осъществил по поръчка на институцията. Документът беше толкова изчерпателен, че дори посочваше различните форми на публикации. Забраняваше се оповестяването на откритията в статии, интервюта и пресконференции, както и огласяването на факта, че са били проведени такива изследвания по инициатива на институцията. Договорът предвиждаше и наказателна клауза: в случай че наруши някое от условията, ученият се задължаваше да изплати на фондацията обезщетение, което двукратно превишаваше размера на полученото възнаграждение. Документът беше изключително прецизен.

— Къде да подпиша?

— Ето тук — посочи Молиарти към празното място.

Американецът му услужи с писалката си и Томаш се подписа върху двете копия, едно за фондацията и едно за него. Върна писалката и прибра своя екземпляр от договора в чантата.

— Остава чекът.

Молиарти извади чековата си книжка от портфейла и започна да го попълва.

— Половин милиона долара! Ставате богат! — усмихна се той. — Ще можете да се погрижите за дъщеря си, да спечелите отново жена си…

Томаш го погледна изненадан.

— Жена ми?

— Да, ще можете да си я върнете, нали?

— Откъде знаете, че съм се разделил с жена си?

Молиарти спря да пише и го изгледа притеснено.

— Вие ми го казахте.

— Не, не съм ви разказвал за това. — Гласът му стана агресивен. — Откъде знаете?

— Някой трябва да ми е казал…

— Кой?

— Не… не си спомням. Но какво значение има това? Защо се ядосвате толкова…

— Не се правете на глупак, Нелсън. Как разбрахте, че съм се разделил с жена си?

— Ами… подочух.

— Лъжете. Но аз няма да си тръгна оттук, докато не ми обясните всичко. Откъде разбрахте, че съм се разделил е жена си?

— О, не мога да си спомня. Това няма значение.

— Шпионирате ли ме?

— По дяволите! Шпионирам е силна дума! Да кажем, че сме били информирани.

— Как?

— Няма значение.

— Как? — почти извика Томаш.

Хората наоколо обърнаха лица, привлечени от агресивния спор. Молиарти кимна на Томаш да се успокои.

— Том, не се горещете.

— Не се горещя, по дяволите! Няма да си тръгна, докато не науча.

Американецът въздъхна. Томаш всеки момент щеше да избухне и не виждаше как би могъл да го успокои. Имаше само един изход.

— Okay, okay . Ще ви разкажа всичко, но преди това трябва да ми обещаете нещо, съгласен ли сте?

— Какво трябва да обещая?

— Че няма да се сърдите, като ви кажа истината. Okay ?

— Зависи.

— Не. Ще ви разкажа всичко само ако обещаете да не се нервирате излишно. Разбрахме ли се?

— Добре.

— Няма да се палите, нали?

— Няма.

— Нито ще разгласите, че аз съм ви казал?

— Няма.

— Обещавате ли?

— Да. Казвайте.

Молиарти отново въздъхна. Докато отпиваше от портокаловия сок, се появи сервитьорът със зеления чай. Остави на масата каничката и порцеланова чаша, в която наля от светлата уханна течност.

— Дин Гу Да Фан — изрече той, преди да изчезне.

Томаш отпи глътка от чая, който имаше лек фруктов вкус.

— Тази операция беше много важна за нас — подхвана Молиарти. — Изследването на професор Тошкано, първоначално ориентирано към откриването на Бразилия преди Колумб, се натъкна на непознат документ.

— Какъв документ?

— Навярно онзи, който вие също открихте.

— Кодекс 632 ?

— Именно.

— Същия, който вие на следващия ден подправихте, инсценирайки обира на Националната библиотека?

— Не разбирам за какво говорите.

— Знаете. Не се правете на света вода ненапита.

— Искате ли да чуете историята, или не?