Жозе Родригеш душ Сантуш - Kodeks 632

— Казвате, че Маргарида има остра левкемия — намеси се Томаш.

— Остра миелобластна левкемия — уточни лекарката. — Има различни видове левкемия. Хроничните се развиват бавно във времето поради частичното съзряване на клетките, а острите протичат опасно бързо поради факта, че клетките остават незрели. Вашата дъщеря има остра левкемия. Различават се два основни типа левкемия — лимфоидна и миелоидна. Сред децата по-често се среща острата лимфоидна левкемия, докато възрастните са склонни да развиват миелоидна левкемия. Тази миелоидна левкемия, която ни интересува в случая, също има различни проявления: промиелоцитна, миеломоноцитна, моноцитна, еритроцитна, мегакариоцитна и миелобластна. Маргарида има миелобластна левкемия, която е относително по-често срещана при деца с тризомия 21 и е свързана с неконтролируемо нарастване на миелобласти, незрели клетки, които предхождат белите кръвни телца. — Доктор Тулипа направи справка с резултатите от миелограмата. — Вижте, Маргарида има двеста и петдесет хиляди миелобласти на кубически милиметър, когато би трябвало да са не повече от десет хиляди.

— Казахте, че тази левкемия е опасна. Колко опасна?

— Може да доведе до смърт.

— За колко време?

— За няколко дни.

Двамата родители застинаха.

— За няколко дни?

— Да.

Конщанса вдигна ръка към устата си; очите ѝ плувнаха във влага.

— Нищо ли не можем да направим? — попита Томаш, замръзнал от ужас.

— Разбира се, че можем. Ще започнем веднага химиотерапия, за да се опитаме да стабилизираме положението.

Томаш и Конщанса усетиха полъх на надежда.

— А това… това ще я излекува ли?

— С малко късмет…

— Какво искате да кажете?

— Мой дълг е да ви запозная с действителното положение на дъщеря ви. Затова не мога да скрия от вас, че съществува висока смъртност при тези случаи.

Родителите се спогледаха; това надхвърляше представите им. И двамата съзнаваха, че със сърдечните проблеми, които дъщеря им имаше от раждането си, животът ѝ висеше на косъм, но изобщо не бяха подготвени за възможността така изведнъж да я изгубят, и то заради болест, която нямаше нищо общо с трудностите, с които бяха свикнали. Всичко им се струваше ужасно несправедливо и незаслужено; животът на дъщеря им зависеше от каприза на случайността, сякаш съдбата беше деспотична и ирационална игра на зарове. Възможността тя да умре внезапно беше станала действителна, обозрима, заплашителна.

— Какъв е процентът на смъртност? — прошепна Томаш, ужасен от собствения си въпрос и очакващ отговора със страх, какъвто никога досега не беше изпитвал.

— Общият процент на оцелелите след остра миелобластна левкемия е, опасявам се, между тридесет и пет и шестдесет процента. — Отново въздъхна, потисната заради лошите новини, които бе принудена да съобщи. — Трябва да сте силни и да сте готови за най-лошото. Трябва да знаете, че само един от всеки двама остава жив след такава левкемия.

Конщанса и Томаш бяха смазани от онова, което чуха. Положението на дъщеря им беше много по-тежко, отколкото си го представяха. Но въпреки това, те съумяха да запазят спокойствие пред Маргарида, опитвайки се да я окуражават, за да може да понесе по-леко жестоката манипулация, на която малката беше подложена веднага.

Лекарите предприеха агресивна полихимиотерапия, комбинирайки различни лекарства за предотвратяване на усложненията от инфекциите и кръвоизливите. Направиха ѝ лумбална пункция, при която изтеглиха ликворна течност за цитологичен анализ, и директно ѝ инжектираха медикаменти. Терапията целеше тоталното унищожение на канцерогенните клетки, за да се принуди костният мозък да произвежда здрави клетки. Имплантираха ѝ централен венозен катетър, за да се избегнат болезнените лумбални пункции при прилагането на медикаменти, и извършиха няколко кръвопреливания.

ЗА КРАТКО ВРЕМЕ МАРГАРИДА ИЗГУБИ ВСИЧКАТА СИ КОСА и сякаш повехна. Но полихимиотерапияга започна да дава резултати. Контролните изследвания показаха, че броят на миелобластите драстично е намалял. Когато стана ясно, че положението обещава да се стабилизира, доктор Тулипа отово се срещна с Конщанса и Томаш.

— Предполагам, че следващата седмица Маргарида ще навлезе в период на ремисия — съобщи тя.

Родителите се спогледаха, опасявайки се, че новината вещае още някое бедствие.

— Какво да очакваме, докторе?

— Че броят на миелобластите ще се нормализира — поясни тя. — Но според мен състоянието ѝ ще остане нестабилно и ремисията ще е временна. Мисля, че има само един начин да спасим дъщеря ви.