Жозе Родригеш душ Сантуш - Kodeks 632

— Не знам — колебливо отговори Конщанса. — Доктор Оливейра иска да говори с нас тази сутрин.

— Тази сутрин ли? Не мога, трябва да отида до Торе ду Томбо…

— Казва, че е спешно. Трябва да сме в болницата „Санта Марта“ в единадесет.

Томаш автоматично погледна часовника. Беше девет и половина сутринта.

— Но защо бърза толкова?

— Не знам. Вчера заведох Маргарида до болницата, за да ѝ направят изследвания, но той нищо не ми каза.

— Не знаеш какъв е резултатът от изследванията?

— Разбрахме се, че днес ще ми ги дадат.

— Хм — промърмори Томаш и разтри очи, почувствал внезапна умора.

— Мислиш ли, че изследванията са показали нещо лошо? — попита Конщанса с едва прикрита тревога.

— Не знам. Ще видим.

СРЕЩНАХА СЕ ПРЕД КЛИНИКАТА ЧАС И ПОЛОВИНА ПО-КЪСНО. Конщанса беше с прилепнал по тялото ѝ сив костюм, който подчертаваше извивките и ѝ придаваше излъчване на бизнес дама. Изкачиха рампата и свърнаха към вратата отляво, откъдето излязоха във вътрешния двор на някогашния манастир, сега превърнат в клиника за сърдечни заболявания. Равнодушни към красивите стари пана от сини азулежу, които украсяваха вътрешйия двор, двамата бързо крачеха из дългата галерия, водеща към съседното крило.

По пътя Конщанса обясни, че предишният ден довела дъщеря им за рутинно изследване, което лекарят ги беше помолил да направят преди време; докторът се беше изненадал от бледността и видимата отпадналост на Маргарида след треската по Коледа и бе поискал да се увери, че всичко е наред. Но понеже детето нямаше признаци за влошена сърдечна дейност, лекарят бе решил, че случаят не е спешен, макар че настоя да направят изследвания на кръвта и урината.

Взеха асансьора и се качиха на третия етаж, където се помещаваше сърдечното педиатрично отделение. Намериха лекаря в реанимацията; Оливейра им направи знак да го последват и ги заведе в кабинета си на таванския етаж, светло и просторно помещение.

— Ето ги изследванията на Маргарида — каза Оливейра, пристъпвайки направо към въпроса, който го беше накарал да извика родителите на детето.

— И?

Лекарят се размърда на стола си и нервно дръпна един бял лист.

— Новините не са добри — предупреди лекарят мрачно. — Резултатите са, откровено казано, лоши и… Има вероятност това да се окаже… ммм… левкемия.

В кабинета се възцари тишина. Вцепенени, Томаш и Конщанса се опитваха да възприемат новината.

— Левкемия? — с чужд глас каза Томаш.

Оливейра поклати утвърдително глава.

— Да.

— Това има ли нещо общо с проблема със септума?

— Не, няма нищо общо с предсърдния септум. Това е хематологичен проблем.

— Какъв проблем?

— Хематология. Свързано е с кръвта. — Показа им листа с данните от лабораторията, където бяха направени анализите. — Виждате ли тези резултати? Изследванията показват повече от двеста и петдесет хиляди бели кръвни телца на кубически милиметър.

— И какво значи това?

— Нормалното количество не превишава десет хиляди. Левкоцитите на Маргарида са много над нормата. — Посочи друга цифра. — А това тук е хемоглобинът. Тези стойности са признак за анемия.

— Левкемията е рак на кръвта — отбеляза Конщанса с треперещ глас, едва сдържайки се да не захлипа. — Това е… това е сериозно, нали?

— Много сериозно. Този вид левкемия, известен като остра левкемия, се среща по-често при деца със синдрома на Даун, отколкото при останалите деца.

— Но нали има лечение? — попита Томаш, усещайки как го обзема паника.

— Да, разбира се.

— Какво трябва да направим?

— Знаете ли, това е извън моята компетенция. Острата левкемия се лекува в Онкологичния институт. Но можете да бъдете напълно спокойни, познавам прекрасни специалисти, които биха могли да разрешат въпроса. След като видях резултатите, си позволих да се обадя на колежка от института и двамата заедно помислихме какво да направим оттук нататък. — Оливейра погледна Конщанса. — Къде е сега Маргарида?

— Маргарида ли? В училище, разбира се.

— Много добре. Ще трябва да я вземете и да я заведете в Онкологичния институт, за да я приемат веднага.

Томаш и Конщанса се спогледаха съкрушени.

— Да я вземем сега?

— Да — настоя лекарят. — Веднага. — Написа някакво име в тефтера. — Когато пристигнете в института, потърсете доктор Тулипа, с която вече съм разговарял. Тя ще се заеме със случая.

— Но Маргарида ще се оправи, нали?

— Както ви казах, това не е по моята специалност. Но съм убеден, че ще бъдете в добри ръце — отвърна лекарят, опитвайки се да им вдъхне кураж. Връчи на родителите листчето с името на лекарката. — Доктор Тулипа лично ще определи диагнозата, ще ви обясни всичко за болестта и ще ви представи най-подходящото лечение.