Жозе Родригеш душ Сантуш - Kodeks 632

— Искате да ме купите за половин милион долара?

— Не говорете така…

— Нима мислите, че аз съм за продан? Нима наистина вярвате, че е възможно да ми затворите устата с пари, колкото и да са?

— Том, фондацията няма да се съгласи да публикува тези открития. Резултатите от вашето изследване са притежание на фондацията и тя ще реши какво да прави с тях.

— Това изследване, драги Нелсън, принадлежи на професор Тошкано. Аз само проследих оставената от него следа.

— Професор Тошкано работеше за фондацията.

— Работил е за фондацията, що се отнася до проучванията, свързани с Бразилия, но не и с разследването върху Колумб.

— Ние ви обяснихме навремето, че цялото му изследване е собственост на фондацията. Той е използвал финансиране от фондацията, за да проучва произхода на Колумб, затова и трудът му принадлежи на фондацията.

— Сега разбирам защо ви е толкова сърдита вдовицата на Тошкано…

— Това няма значение. Важно е, че вашето изследване и трудът на Тошкано са собственост на фондацията.

— Собственост са на човечеството.

— Не човечеството ви плащаше сметките, Том, а Американ Хистъри Фаундейшън . Всичко това вече беше обяснено на професор Тошкано.

— А той какво каза?

Молиарти се обърка за момент.

— Той… имаше друго становище.

— Пратил ви е по дяволите, нали? И добре е направил. Ако не беше се споминал, сега всичко щеше да бъде публикувано, повярвайте ми.

Американецът отново се огледа наоколо. След като се увери, че никой не ги подслушва, той се приведе още повече над масата и каза с едва доловим шепот:

— Том, кой ви каза, че професор Тошкано е умрял от естествена смърт?

Томаш замръзна.

— Какво?

— Кой ви каза, че професор Тошкано е умрял от естествена смърт?

— Какво намеквате? Че е бил убит?

Молиарти повдигна рамене.

— Не знам — промърмори. — Заклевам се, че не знам, нито искам да знам. Но ми се е струва много странно, че той почина две седмици след голяма разправия с Джон, в апогея на паниката, обхванала фондацията. Управителният съвет си даде сметка след онзи скандал, че професор Тошкано ще публикува всичко, каквото и да му струва. И две седмици след това се разбра, че човекът се споминал в Рио де Жанейро, докато си пиел сок от манго. Съвсем навреме, не мислите ли?

— Искате да ми кажете, че онези хора са способни да убият, за да запазят тайната за себе си?

— Казвам ви, че трябва да се внимава. Казвам ви, че е по-добре жив историк с половин милион долара в джоба, отколкото мъртъв историк, оставил семейството си в нищета. Истина е, че аз не знам дали смъртта на професор Тошкано е била естествена или не. Просто знам, че ако смъртта му е била естествена, то тя със сигурност е щастлива случайност за фондацията.

— Защо тогава ме наехте? Със смъртта на професор Тошкано тайната оставала неразгадана…

— Имаше проблем с доказателството.

— Какво доказателство?

— Знаехме, че професор Тошкано е намерил доказателство, че Колумб не е генуезец, но не знаехме какво е това доказателство, нито дали е лесно достъпно. Трябваше да го открием. Фондацията не можеше да си позволи да го остави непокътнато, с риск да го открие някой друг. Вие бяхте средството, чрез което стигнахме до него.

— Говорите за Кодекс 632 ?

— Да.

— Извинете, Нелсън, нещо не схващам. Благодарение на вас стигнах до Кодекс 632 , документът, който потвърждава онова, което фондацията не иска да се докаже. Дори да се съглася да мълча и да получа половин милион долара, с които искате да ме подкупите, какво ви гарантира, че аз няма да подшушна на някой мой колега за Кодекс 632 ?

Молиарти се усмихна.

— Няма да ви свърши работа.

— Няма ли? А когато открие изтрития текст на трети и четвърти ред, след colo и върху nbo у taliano ? Когато поиска изследване с рентгенови лъчи? Какво ще стане тогава?

Американецът се облегна на стола, странно уверен в себе си.

— Том, забелязахте ли, че закъснях за днешната среща?

Томаш го изгледа учуден, без да разбира къде в контекста на разговора се вместваше този въпрос.

— Да. И какво от това?

— Знаете ли защо закъснях?

— Разговаряли сте със Савиляно, вече ми казахте.

— Да, така ви казах. Но истината е, че не можех да се откъсна от радиото и телевизията. — Намигна му. — Слушахте ли новините днес, Том?

— Какви новини?

— За обира, по дяволите. Миналата нощ е била обрана Националната библиотека.

ЕДИН РАБОТНИК, СТЪПИЛ ВЪРХУ МАСА, СЕ ОПИТВАШЕ ДА СЕ задържи, за да постави стъкло на прозореца, когато Томаш нахлу в читалнята с ограничен достъп. Чистачка метеше стъклени парченца, пръснати по пода, а отзад се чуваха удари с чук.