Жозе Родригеш душ Сантуш - Kodeks 632

— Том, това и на мен не ми харесва. Но така иска фондацията. Нарежданията на Джон са пределно ясни. Тези открития не могат да бъдат оповестени.

— Но защо?

— Защото така мислят онези, които отговарят за фондацията.

— Извинете, Нелсън, но това не е отговор. Каква е причината да смятат, че тези открития не могат да бъдат оповестени?

Молиарти замълча за момент, преценявайки какво може да каже. Почти инстинктивно хвърли отново бърз поглед на хората близо до тяхната маса и след като си пое дълбоко дъх, се наведе към събеседника си.

— Том — промълви е глас, снишен почти до шепот. — Какво знаете за Американ Хистъри Фаундейшън ?

— Ами… хм… това е институция, която поощрява американските научни проучвания — изрече колебливо. — Вие, като представител на фондацията, знаете по-добре.

— Аз съм само един обикновен служител на фондацията — каза Молиарти, поставяйки ръка на гърдите. — Не съм собственик. Шефът е Джон Севиляно, той е председател на управителния съвет. Познавате ли други хора?

— Не.

— Джак Морденти е заместник-председател на управителния съвет. Там са още и Пол Морели и Марио Гирото. Тези имена нищо ли не ви говорят?

— Не.

— Вижте, Том. — Направи многозначителна пауза. — Савиляно, Морденти, Морели, Гирото. Дори и секретарката на Джон, госпожа Рака, онази намръщена госпожа, с която се запознахте в Ню Йорк. Какво ще кажете за имената?

— Какво за имената? Извинете, не разбирам въпроса ви…

— Какъв е етническият им произход?

— Ммм… италиански?

— Да, и по-конкретно?

Лицето на Томаш придоби заинтригуван израз.

— Откъде ли? Предполагам…

— От Генуа, Том. Американ Хистъри Фаундейшън е институция, финансирана от генуезки капитали, тоест от американци с генуезки произход. Рожденото име на Савиляно е Джовани, но той го променил на Джон, когато, дванадесетгодишен, напуснал Генуа и заминал за Америка. Морденти е роден в Бруклин, кръстен е Джозеф, в училище го наричат Джак, но вкъщи винаги е бил Джузепе. Бащата на Пол Морели е Паоло Морели от Нерви, селце край Генуа. А Марио Гирото и до днес си живее в Генуа, има прекрасен апартамент на Пиаца Кампето. — Стисна зъби. — Тези типове, приятелю, много се гордеят с това, че са съграждани на откривателя на Америка, най-прочутия мъж в историята след Исус Христос. Нима смятате, че биха приели да се публикува труд, който доказва, че Колумб всъщност не е генуезец, а португалски евреин? — Допря показалец до челото. — Никога. Дори не си го и помисляйте.

Томаш седеше като парализиран и не можеше да повярва на ушите си.

— Вие сте… генуезци?

— Те са генуезци — каза той, като наблегна на думата те. Усмихна се насила и продължи: — Аз не съм. Роден съм в Бостън, но семейството ми е от Бриндизи, Южна Италия.

— И така да е, Нелсън, какво общо има националността? Доколкото знам, италианците са честни хора. Нали тъкмо Умберто Еко разкрива, че Колумб е португалски евреин?

— Умберто Еко не е генуезец — напомни му Молиарти.

— Но е италианец.

Американецът въздъхна.

— Нека не бъдем наивни, Том — кротко отвърна той. — Ако фондацията беше в ръцете на американци, произхождащи от Пиаченца, можехте да бъдете сигурен, че откритията щяха да бъдат публикувани. Други италианци или италиано-американци, макар и с неохота, също биха се съгласили да публикуват резултатите от проучването. Но трябва да разберете, че да се иска това от генуезци е прекалено. Все пак те се гордеят с Христофор Колумб и не можем да очакваме, че ще приемат всичко това със задоволство, нали?

— Но истината си е истина.

— Съжалявам много, Том. Вашето изследване не може да бъде публикувано.

— Това е немислимо.

— Том — каза Молиарти и вдигна ръка с молба да бъде изслушан. — Наградата ще ви бъде предадена при условие, че спазите условието за поверителност.

— Моля?

Молиарти постави на масата някакви листи с предварително подготвен текст.

— Ще получите половин милион долара само ако подпишете този договор за поверителност.

— Не може да направите това.

— Заповедите на Джон са много ясни. Вие подписвате и получавате половин милион долара.

— А ако не подпиша?

— Не получавате нищо.

— Не сме сключвали такова споразумение в Ню Йорк, Нелсън. Беше ми обещана награда, ако възстановя тайното проучване на професор Тошкано. Аз изпълних моята част, бъдете така добри да изпълните вашата.

— Ще я изпълним, Том. Но преди това вие ще трябва да поемете задължението, че ще запазите откритията си в тайна.