Жозе Родригеш душ Сантуш - Kodeks 632

Приключи с попълването на чека и го подаде на Томаш. Цифрите бяха написани четливо със синьо мастило. Половин милиона долара.

Цената на мълчанието.

ГОЛЯМОТО ЧЕРНО ТАКСИ ПРЕМИНА ПОКРАЙ ВЕЛИЧЕСТВЕНАТА фасада на Бритиш Мюзиъм, прекоси тясната и приветлива Грейт Ръсел Стрийт и зави на ъгъла с „Монтегю“, все по-близо до своята цел. Маргарида беше опряла лице на прозореца със сплескан на стъклото нос; огромна синя барета покриваше плешивата ѝ глава. Взряна в непознатите улици, с тяхната хладна сиво-бяла екзотика, тя усещаше и нещо гостоприемно в този град, с чистите му открити пространства, елегантния силует на сградите, поддържаните дървета с килими от листа по земята и хората, крачещи по тротоарите, загърнати в шлифери и разперили над главите си тъмни чадъри.

От небето се сипеха ситни капки дъжд, когато Томаш отвори вратата на таксито и се загледа в огромната сграда пред себе си. Педиатричната клиника на Ръсел Скуеър беше огромен медицински комплекс на повече от сто години, със специализирани отделения, разположени в отделни крила. Маргарида слезе сама от таксито; Конщанса ѝ подаде ръка, Томаш плати и понесе куфарите след тях. Прекрачиха входната врата и се отправиха към рецепцията, където една апатична служителка провери резервацията, направена от Лисабон. Докато Конщанса попълваше регистрационния картон на дъщеря им, Томаш взе формуляра, на който пишеше Undertaking to Pay и написа чек на стойност четиридесет и пет хиляди долара, предполагаемата цена на лечението.

— Ако разходите надхвърлят определената сума, ще трябва да заплатите разликата — предупреди го служителката формално, сякаш беше агент на застрахователна фирма. — Разбрахте ли?

— Да.

— Три дни след като приключи лечението, ще получите окончателната сметка, която ще трябва да заплатите в срок от двадесет и осем дни.

Превъплътена в ролята на служителка в хотелска рецепция, англичанката му обясни къде е отделението и стаята, в която трябваше да бъде настанена Маргарида. Взеха асансьора и се качиха на втория етаж, излязоха в малко фоайе и видяха табелка с три разклонения; тръгнаха в посока на „Грейл Уорд“, където щеше да бъде приета дъщеря им. Томаш не успя да сдържи усмивката си пред името на отделението, напомняше му за Граала, чашата, в която била събрана кръвта на Христос, даряваща вечен живот на онзи, който пие глътка от нея; какво чудесно име за отделение, където лекуваха болести на кръвта и където надеждата за живот се възраждаше, помисли той. „Грейл Уорд“ беше тих коридор в хематологичния блок; вратите от двете му страни водеха към индивидуални стаи. Намериха дежурната сестра, която ги отведе до стаята на Маргарида. В нея имаше две легла, едно за пациента и друго — за майката, отделени от масичка с настолна лампа и ваза с цветя, плувнали във вода.

— Какво е това, мамо? — попита Маргарида, сочейки цветята.

— Теменужки.

- ’азкажи исто’ията — помоли малката. Настани се в леглото и я загледа с очакване.

Томаш остави куфарите, а Конщанса се настани до дъщеря си.

— Имало едно време едно прекрасно момиче на име Йо. Била толкова красива, че върховният бог на гърците Зевс се влюбил в нея. Но Хера, жената на Зевс, била обзета от ревност и поискала обяснение от мъжа си. За да скрие момичето от гнева на Хера, Зевс превърнал хубавата Йо в снежнобяла крава и ѝ дал поле с прекрасни теменужки. Но Хера не се успокоила и изпратила един стършел да я жили. Отчаяна, Йо се хвърлила в морето, което в нейна чест нарекли Йонийско море. Хера убедила Йо никога повече да не вижда Зевс и в замяна ѝ върнала предишния облик на девойка. Тези цветя са символ на невинната любов.

— Защо?

— Защото Йо била невинна. Тя нямала вина, че Зевс я харесвал, не смяташ ли?

— Да — каза малката и поклати утвърдително глава.

Сестрата, която беше излязла да вземе някакъв формуляр, се върна в стаята. Беше представителна госпожа на средна възраст, с престилка в бяло и светлосиньо и прибрана на кок коса. Казваше се Маргарет, но помоли да я наричат Маги. Сестрата се опря на таблата на леглото и започна да задава въпроси за навиците на детето и историята на заболяването; накара Маргарида да стъпи на кантар и отбеляза теглото ѝ, после измери височината ѝ до стената; премери температурата, пулса и кръвното налягане. Взе секрет от носа и устата, заведе детето в банята за проби от урина и фекалии, след което отнесе всичко в лабораторията за анализ.

Томаш и Конщанса се заеха да подреждат нещата ѝ. Маргарида беше дошла с малко дрехи; само три ризки, един панталон, един суичър, пола и две пижами, плюс бельото. Тоалетните принадлежности бяха поставени в банята, а любимата ѝ кукла, една рижа ревла, която веднага заплакваше, щом я наклоняха на една страна, остана на леглото. Дрехите на Конщанса също бяха подредени в чекмеджетата, все пак майката щеше да прекара две нощи на леглото до нея преди деня на операцията.