Айрис Джоансен - Убийствени сънища

Исусе. Това сигурно беше работа на Девлин. След като провери стаята, той се плъзна тихо към стола.

Мъртъв. Но не отдавна. От последната прободна рана в гърдите все още течеше кръв.

Окей, Горшанк беше безполезен за тях. Но може би беше оставил някакви записки, някаква следа, която да им помогне. Не беше много вероятно. Девлин обикновено беше много внимателен, когато ставаше въпрос да се „разчисти“ след свършената работа.

Само че се беше бавил доста над Горшанк, а това не се беше случило много отдавна.

Той замръзна. Колко време ли беше минало? Дали те не го бяха прекъснали? Ройд беше проверил останалата част от къщата, преди да се приближи до Горшанк, и всичко му се беше видяло в ред. Не изглеждаше някой да е ровил и да е търсил нещо.

А какво, ако беше чул него и Софи на верандата, беше довършил Горшанк и после беше избягал през някой от прозорците? Нито един не беше отворен.

А прозорците, които водеха към задния двор?

После чу изстрела.

В ръката на мъжа, който се спусна отгоре й, проблесна метал! Софи вдигна оръжието и стреля, докато падаше на земята. Куршумът попадна в тялото на мъжа. Той се спря, лицето му се изкриви от болка.

— Кучка!

После продължи да върви към нея. Тя се претърколи и отново стреля.

Пропусна.

Джок й беше казал да се прицелва внимателно. Да не позволява на нищо да я разсейва. Да е сигурна, че изстрелът ще попадне в целта.

Но как да се бави, за да се прицели внимателно, когато той бързо се приближаваше към нея? Това сигурно беше Девлин. Сега той залиташе и се движеше по-бавно, но като че ли не чувстваше куршума, който беше забит в гърдите му. А изразът на лицето му…

— Кучка! Курва! — Тонът му беше злобен. — Не можеш да ме нараниш. Ръката ти трепери, уплашена си до смърт. Но аз мога да те нараня по безброй начини. Да не би да мислиш, че детето е в безопасност? Франкс ще успее да го измъкне от ръцете на полицията много лесно. Санборн каза, че не бива аз да съм този, който ще се разправи с детето. Бях прекалено нестабилен. Може би унищожих най-добрата му карта. Той е прав. Но ти ме караш да полудявам, затова мисля да се намеся и да видя как момчето…

Тя се прицели. Този път нямаше да пропусне.

Но нямаше тази възможност.

Ръката на Ройд обхвана врата на Девлин отзад.

— Върви в ада, Девлин.

Счупи врата му само с едно движение.

Софи чу как той изпука, после видя как очите на Девлин се изцъклиха. Ройд го остави да падне на земята като безжизнена купчина.

Ройд беше до нея, коленичил.

— Добре ли си?

Не, не беше добре. Все още виждаше изражението на Девлин и вероятно щеше да го вижда до края на живота си. Зло…

Кимна рязко.

— Не съм ранена. Стрелях в него, но той продължи да идва към мен. Беше като сцена от филма „Франкенщайн“ .

— Не трябва да се изненадваш. Казах ти, че Девлин има висок праг на поносимост към болката. А знаеш и какво беше сторил в имението на МакДъф.

— Но да го видя… беше различно.

Трябваше да престане да трепери. Не биваше да проявява такава слабост. Девлин беше мъртъв. Трябваше да се съвземе.

— Да вървим. — Гласът на Ройд беше груб, но докосването му беше извънредно нежно, когато й помогна да стане. — Той няма да те нарани. Вече никого няма да нарани. — Той притисна главата й към рамото си. — А и не беше митичното чудовище Франкенщайн, затова нека образът му не те преследва. Аз го убих, но ако не бях аз, щеше да го убиеш ти.

Тя го прегърна здраво.

— Да, щях. Трябваше да го направя. Той говореше за Майкъл… — Тя изведнъж замръзна. — Санборн е изпратил човек да убие Майкъл. Казва се Франкс. Можел да го отнеме от ръцете на полицията без никакви проблеми. А Девлин бил изпратен тук.

— Полицията… — Тонът му издаваше, че е замислен. — Единственият начин да бъде замесена полицията, е да вземат Майкъл от замъка и да го екстрадират до Съединените щати.

— Но от Скотланд Ярд не настояха да претърсят замъка, докато бяхме там.

— МакДъф може да бъде много убедителен. Вероятно Санборн е намерил начин да подкупи някой с висок пост, за да бъде предприето това.

Тя се отдръпна от него.

— Трябва да се обадя на Жан и да ги предупредя.

— Те знаеха, че съществува такава възможност, Софи. Вече са подготвени.

— Не ми казвай това — каза тя ожесточено. — Те не знаят, че натам вече е изпратен човек.

— Права си. Ела в кухнята, далеч от Девлин, за да се обадиш. Трябва да претърся бюрото на Горшанк.

Горшанк. Почти беше забравила за него, погълната от емоционалното торнадо на последните няколко минути.