Айрис Джоансен - Убийствени сънища

— Щях да ти дам още месец, за да ми напишеш покана. — Направи гримаса. — Може би все пак започвам да ставам цивилизован.

— Няма начин. Но ти си умен и знаеше, че съм права да постъпя така.

— Права беше за себе си. Аз нямах нужда от време. Знаех какво искам. — Направи крачка към нея. — Ще го получа ли?

— И какво искаш? Секс?

— Да. Ти ми позволи да те опозная. Искам да говоря с теб, да живея с теб и да вършим такива неща като например да гледаме филми, да пазаруваме и да гледаме мачовете на Майкъл.

— Майкъл. Разбираш ли, че сделката включва и него?

— Не съм идиот. Ще се справим. Той е част от теб. — Ройд беше само на стъпка от нея. — Точно както и аз ще бъда част от теб. С всеки дъх, който поемаш, с всичко, което правиш. Това плаши ли те?

— А теб плаши ли те?

— Уплаши ме първия път, когато разбрах какво изпитвам към теб. Сега съм свикнал с това. — Той си пое дълбоко дъх. — Обичам те. — Разклати глава. — Господи, беше ми трудно да го кажа. Надявам се, че си е струвало.

— Няма нужда да го казваш пак. Любовта означава различни неща за различните хора. Трябва да свикнеш с мен. Ще говорим за това след нашата първа година заедно.

— Колко си щедра! — Ройд с любов обхвана лицето й в шепите си и й се усмихна лъчезарно. — Но мисля, че ще говорим сега, веднага.