Айрис Джоансен - Убийствени сънища

— Не! — каза Софи остро. — Няма нужда да изпразвате цистерните. Дайте ми малко време и аз ще се погрижа РЕМ-4 да бъде безопасен.

— Бош мисли, че ти нарочно протакаш. Времето не ни достига — каза Санборн. — Бош няма вяра в теб. Можеш ли да си представиш?

— Не. — Тя стисна ръце в юмруци. — Вие държите сина ми. Не мога да си представя, че някой мисли, че няма да направя всичко възможно, за да ви дам онова, което искате.

— Не я слушай — каза Бош. — Това вече няма значение. Съгласен ли си, Санборн?

— Да. — Той се обърна към Софи. — Върни се в завода. Ще имаш цистерните.

— Не — прошепна тя. — Не го правете.

— Но аз нищо не съм направил. Не ми донесе резултатите, от които имам нужда. Казах ти, че Бош бърза. Вината е твоя, не моя.

Вината винаги беше нейна. За момент тя остана като закована, после гневът се надигна в нея.

— По дяволите, вината не е моя! Ти, кучи сине! Какво толкова ще стане, ако почакаш малко?!

— Не бъди така отвратителна. Това не ми харесва. — Той се обърна към Бош. — Изпрати човек до кораба да докара цистерните. Колко останаха на „Констанца“ ?

— Осем — Бош вече бързаше надолу по пътеката. — Ще са тук само след два часа.

— Отлично. — Той гледа Бош няколко секунди, преди да се обърне към Софи. — По-добре да се надяваш, че клиентите на Бош ще възразят срещу силното въздействие на РЕМ-4. В противен случай, въобще няма да имам нужда от твоите услуги. Твоята арогантност започва да ме дразни. — Той тръгна с намерението да влезе в къщата. — И не бих разговарял с Бош по начина, по който разговаря с мен, когато ти достави цистерните. Той е емоционален и може да вземе мерки, които ще се окажат не само неприятни, но и фатални за теб. След това, разбира се, ще се наложи да се обадя на Франкс и да му наредя да убие момчето. Тогава няма да имам нужда от него.

Тя гледаше втренчено след него, изпълнена с гняв и разочарование. Защо копелето да не може да изчака още един ден? Два часа…

Тя бързо слезе по стъпалата и тръгна по пътеката към завода. Два часа. Не можеше да позволи това да се случи. Трябваше да го спрат. Отдалечи се на няколко ярда от охраната и натисна предавателя. Опита се да говори възможно най-тихо.

— Не можем да чакаме. Ще изпразнят цистерните след два часа. Трябва да предприемем операцията тази вечер. Аз ще съм в завода.

Охраната почти я залови на местопрестъплението, затова тя не можа да каже нищо повече.

О, мили Боже! Два часа…

— Вземи пробите си. — Бош наблюдаваше хората си, които оставяха цистерните до резервоара. — Давам ти двайсет минути.

— Колко щедро!

Тя грабна таблата с празните епруветки и тръгна към редицата от осем цистерни, току-що донесени от кораба. В коя от тях беше оръжието, за което беше помолила Ройд? А ако не беше в никоя от тях? Ако Ройд не беше успял да се добере до кораба за краткото време, което беше изминало от разговора им сутринта? Откъде можеше да бъде сигурна, че проклетият предавател работи?

Трябваше да му има доверие. Ройд я беше снабдил с предавателя въпреки големия риск. И щеше да се погрижи той да работи. Не би рискувал и да я остави без оръжие.

„Бих умрял за теб.“

За Бога, трябваше да подлага на съмнение всяко действие на Ройд. Не би му поверила сина си, ако инстинктът не й подсказваше, че Майкъл ще е в безопасност с него. А ето че все пак не правеше нищо, освен да се тревожи и да се съмнява в него, откакто беше пристигнала на острова. Ройд не би я оставил сама да спре тази лудост. Щеше да дойде, защото така беше казал.

Трябваше да му има доверие.

Беше стигнала до цистерните. Приближи първата, вдигна капака и напълни епруветката.

Нямаше нищо в резервоара.

Остави епруветката на таблата и се придвижи към следващата цистерна. „По-бавно, не бързай.“

Нямаше оръжие.

Отиде до третата цистерна. Напълни епруветката. Нямаше оръжие.

В петата цистерна видя оръжието веднага щом вдигна капака. Беше поставено в черна непромокаема торбичка, прикрепена към стената на резервоара. Обзе я огромно облекчение.

Застана така, че да е между резервоара и Бош. Слава Богу, той не й обръщаше никакво внимание. Крещеше нещо на работниците за това, къде да оставят другите цистерни. Напълни епруветката, взе оръжието и го пусна на циментовия под между цистерните. Постави и тази епруветка до другите, остави таблата до цистерната и се придвижи по-нататък по редицата.

— Побързай! — извика й Бош. — Готови сме да тръгваме.

— Остават ми още две цистерни.